Статии

„Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням. Ще размишлявам над всичко, което си извършил и ще вниквам във всички Твои дела, Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог." (Псалми, гл. 77, ст. 12-14*)

Ако нашите човешки награди носят признание, водещо до гордост/надменност, а неуспехът в състезанието ни огорчава и прави да завиждаме и злобеем, то Бог раздава друг тип награди.

Да живеем там, където сме, прави света голям отново. Отваря очите ни за ежедневните чудеса в домовете ни, в кварталите ни, в църквите ни. Напомня ни, че най-вълнуващите и важни събития не са на екраните пред нас, но...

По един или друг начин дори личности като цар Навуходоносор, император Дарий, Юлий Цезар, дори Ленин и Хитлер са участвали ключово в Божия план.

Освен че самарянинът помага на нападнатия от разбойници и го отвежда до страноприемница, където да се погрижат за него, обещава нещо на гостилничаря.

Ние сме водени от инстинкта за самосъхранение, докато Бог е воден от любов и желание за доброто на цялото човечество, не само на нас самите.

Има много фактори, които причиняват цинизъм в съвременните християни. Цинизмът сам по себе си е общ симптом на много болести. Трябва да намерим конкретната причина за нечий цинизъм, преди да лекуваме болестта, която се крие зад него.

Господ иска да умеем да притихваме, да се възстановяваме от труда си по правилен и качествен начин, за да може Неговото тяло, които сме ние, да сме наистина ефективни за останалите.

Божието слово казва, че ние не се борим срещу хора, а срещу духовните сили на нечестието. Много е важно да помним това, когато изпадаме в конфликти с други хора – непознати, познати, близки.

Можем ли да заслужим прошка, спасение, приемане и любов чрез добри дела? Ако не, то трябва ли да правим каквото и да било и защо?