"Скръбта произвежда твърдост,а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда" (Рим., гл. 5, ст.3*).
Наскоро чух думите: „Бог не иска да ни направи щастливи, но твърди“. Това разби илюзиите ми.
Тогава обаче се замислих за начина, по който възпитаваме децата си, като се опитваме да изградим в тях характер. Не че не искаме те да бъдат щастливи, но ако им даваме всичко, което поискат, за да поддържаме илюзията им за щастие, няма да успеем да ги подготвим за трудностите и изпитанията в живота.
Ако имаме вечен живот в Иисус Христос, то ние сме блажени, а това е много повече от земното щастие. Ако Бог не ни дава нещо, което желаем на тази земя, това не значи, че не ни обича или не ни мисли доброто. Също и когато ни подлага на изпитания, Той има нещо предвид.
В своето Послание до римляните ап. Павел дори казва да се хвалим със скърбите, през които преминаваме. Може би звучи странно, но той е осъзнал връзката между страданието и устойчивостта. Ап. Яков казва нещо подобно в своето съборно послание: „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания, като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък“ (Як., гл.1, ст. 2 – 4*, по-тъмният шрифт е от нас).
Трудностите и изпитанията изграждат характера ни и ни правят твърди, така че с всяко подобно преживяване ние ставаме все по-силни. Докато това се случва, вероятно и перспективата ни ще се промени. Ще осъзнаем, че земното щастие, което зависи от обстоятелствата, е преходно, а твърдостта ни прави устойчиви при всякакви обстоятелства.
За размисъл: Преминаваме ли в момента през трудност или изпитание? Можем ли да го възприемем като инструмента, чрез който Бог изгражда характера ни?
*Библейските цитати са от Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015