Статии

Ако от разстояние си се объркал, че цветето е истинско, винаги можеш да се приближиш и да го докоснеш. Допирът до истинско растение няма как да се сбърка, до изкуственото – също. Изкуственото растение има красота, трайност и безупречен външен вид.

Гладът е болка, празнота, неистово желание, което буквално не ти позволява да мислиш за нищо друго освен за храна. Гладът е физическо усещане, но той има и духовно проявление, което е много по-силно и значимо от физическото.

В християнството ближен е другият човек. И не е задължително той да принадлежи към нашата референтна група. Може да е някой, с когото нямаме никакви общи интереси, с когото не ни свързва нищо или дори да имаме различни мнения по различни въпроси.

Средата на м. август. Улиците са значително опустели. Много от познатите ни вече са се запътили нанякъде, за да изкарат там своите отпуски. На други съвсем скоро това им предстои. Правилното отношение към физическата ни нужда от почивка е ключово.

Нашето тяло се влияе от външни фактори и това е безспорен факт. Нужни са ни вода, полезна и питателна храна, добър сън, движение и хубав въздух, за да се чувстваме добре и организмът ни да функционира правилно. Какво става обаче, когато средата в сърцето

Най-краткият отговор на този въпрос е: „Нищо и всичко“. Може би още от самото начало е важно да се каже, че Бог не е в нужда, Той не зависи от хора и от обстоятелства и няма ограничения, за да се „нуждае от помощ“ в буквалния смисъл на тази дума.

Наред с всички останали въпроси към Иисус, Пилат Понтийски задава и един, който разкрива цялата вътрешна битка в сърцето на един човек.

Бог е силен и добър, нали? На това сме научени – Бог ни обича, иска най-доброто за нас, Той е справедлива, най-силният Защитник, Той е добрият Пастир. Всичко това е абсолютно вярно. Какво мислим за Бога, когато очакванията ни не се сбъднат обаче?

„Извинявай“ е една от най-сложните за произнасяне думи и то не само на български език. Съдържа 3 гласни, 6 съгласни, а понякога и цялата сила на един човек, но е най-великият ключ към свободата.

Влезли ли сме в един добре отъпкан коловоз, който толкова ни отегчава, че това да кара ума ни да блуждае в най-различни и често недобри посоки? Рутината тласка ли ни към нездравословни начини да се справим с еднообразието?