BG | EN

Блог

Ти знаеш

История за престъпление, наказание и прошка

Бог задава този въпрос и на теб: „Сине човешки, може ли да оживеят тези кости?“.

„Тогава Той ме попита: „Сине човешки, може ли да оживеят тези кости?“ Аз отговорих: „Господи Боже! Ти знаеш.“ (Книга на пр. Йезекиил, гл. 37, ст. 3*)


    Януари е, мъглата е ежедневие, дърветата около нас не дават признаци на живот. Сиви, тъжни и увиснали, клоните им сякаш шептят: „Това е краят, няма връщане назад“. Дотук говорихме за природата и сезона, но какво става в сърцето ти. Оставяш ли времето отвън да нахлуе и вътре? Възможно ли е тази зима да се каниш да „погребеш“ нещо – цел, мечта, бъдещето си? Изгубил ли си реколта заради климата на този духовен сезон? Усещаш ли тежестта на изобличението или последиците на собствените си грешки? Стоиш ли на бойното поле сред поражението, пред падналите в боя, смяташ ли, че си един от загубилите?

   Господ говори на пророк Йезекиил по времето, когато юдеите са пленени от вавилонците, посланията са тежки и изобличителни. Какъв е сезонът за Езекиил, лесно ли е за него в момент, когато всички са отчаяни и търсят нещо, за което да се хванат, той да трябва да предупреждава за наказанието от Бога или да напомня за греха на народа. Името на пророка означава „Бог дава сили“ или „Бог подкрепя“. Пророчествата на Йезекиил със сигурност не го правят любимец на израилтяните и юдеите. В историческото време, в което той живее и служи, Божият народ в Израил и Юдея наистина се е отклонил от правия път. Хората принасят жертви на всички езически божества на които и техните съседи се кланят, като изоставят истинският Бог – нещо, което виждаме постоянно да се случва в Стария Завет. Яхве предупреждава народа за това, което ще се случи поради греха и похулването на всичко свято и чисто, но те не променят нищо. Господ казва на Йезекиил: „Израилевият род няма да иска да те слуша, тъй като те не искат да Ме чуят, понеже целият израилев род е твърдоглав и с упорито сърце“. (Йезекиил, гл. 3, ст. 7*) Разбира се, наказанието идва в лицето на вавилонците – Йерусалим е унищожен, храмът също, голяма част от народа заедно с царя е откарана в плен в областта Халдея. 

    Болката от наказанието е голяма. Можем да разберем колко тежко е всъщност случилото се, като прочетем видението, което Йезекиил получава след това: „Господ ме изведе чрез Духа Си и ме постави сред поле, пълно с кости. Той ме преведе да премина в кръг около тях и ето имаше доста много от тях по повърхността на полето и те бяха твърде сухи… Тогава Той ми рече: „Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето те казват: „Изсъхнаха костите ни и загина нашата надежда. Изтръгнати сме от корен, обезнаследени“. (Йезекиил, гл. 37, ст. 1б-2, 11*) Тогава Бог задава въпрос на пророка, пита го дали тези кости могат да се съживят. Ти какво би отговорил? Йезекиил вижда смъртта и безнадеждността и отговаря: „Господи Боже! Ти знаеш“. 

     Бог знае, но пита нас, за да видим самите ние в какво вярваме. Може би днес, когато си застанал пред подобна „мъртва“ ситуация, когато си бил изобличен или дори наказан, когато това, за което си се надявал, не се е случило и си изгубил всякаква надежда за бъдещето, Бог задава този въпрос и на теб: „Сине човешки, може ли да оживеят тези кости?“. Скъпи приятелю, има ли нещо толкова страшно, толкова сухо и мъртво, толкова необратимо, което да е по-голямо от Бога и Неговата милост? Не е ли Неговата воля сърцата ни да се променят и да бъдат възстановени от греха и робството? Нали Господ „бие всеки син, когото обича“? „Тогава Той ми каза: „Пророкувай, сине човешки, и кажи на духа: „Така говори Господ Бог: „Ела, дух, откъм четирите посоки и духни върху тези убити, и те ще оживеят“. И аз пророкувах, както Той ми заповяда, и духът влезе в тях, и те се изправиха на краката си, твърде голяма войска“. (Йезекиил, гл. 37, ст. 9-10*, по-тъмният шрифт е наш) 

    Ако се чувстваш уморен, обезверен, отчаян, дори мъртъв, прочети този пасаж отново. За Бога не е трудно да превърне полето със сухи кости в една огромна войска. Той е, който превръща потенциалната енергия в кинетична само и единствено заради милостта и верността Си. Ние нямаме дял в този духовен закон. „Като вложа във вас Духа Си, ще оживеете. Тогава ще ви дам покой във вашата земя и ще познаете, че Аз, Господ, изговорих това и го извърших“ – казва Господ.“ (Йезекиил, гл. 37, ст. 14*, по-тъмният шрифт е наш)

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Alekon Pictures/Unsplash.com

 

Прочети още

Работим, за да пожънем
Работим, за да пожънем
 

Ако разгледаме грижата за посевите като духовно служение, нашата грижа като земеделци, е да познаваме първо кои са вредителите и да сме нащрек за тяхното появяване.

От зрънце към плод
От зрънце към плод
.сеем. работим. вярваме. жънем.

Какво осмисля ставането ти сутрин? Защо мислиш, че продължаваш да се бориш с предизвикателствата на всеки ден, на всеки месец, на всеки следващ сезон и година? Отговорът е в една малка дума с огромно значение: цел.

Смелост, скъпо сърце, смелост
Смелост, скъпо сърце, смелост
 

Какво те спира? Какъв сценарий на загуба и провал виждаш пред себе си, който те обезсилва да бъдеш смел?