„Вървете! Ето Аз ви изпращам като агнета сред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща; и никого по пътя не поздравявайте! И в която къща влезете, най-напред казвайте: „Мир на тази къща.“ И ако там живее миролюбив човек, върху него ще почива вашият мир, ако ли не, ще се върне у вас. Оставайте в тази къща и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята награда; и не ходете от къща на къща“ (Ев. от Лука, гл. 10, ст. 3-7**)
Искало ли ти се е от небето да падне наръчник, в който Бог да е описал всичко, което трябва да свършиш – къде, как, какво и с кого? За една свободолюбива личност това може да звучи не толкова вълнуващо, но има хора, които се чувстват уморени от постоянната несигурност и въпроси от вида: „Дали правя това, което се очаква от мен?“. Тези хора изпитват нуждата от директни инструкции, които да разсеят съмненията им и да вдигнат тежестта и вината, които сякаш винаги са наблизо. В Свещеното Писание виждаме, че Бог води Своите хора по много различни начини. В Стария Завет Той непосредствено общува със слугите Си Ной, Аврам, Исак, Яков, Йосиф, Мойсей. В последствие Бог води и наставлява народа на Израил чрез писания Закон, който дава на Мойсей на планината Хорив. Този закон е тълкуван и прилаган от съдиите – специално избрани за това мъдри Божии хора. По-нататък виждаме ролята на свещениците, пророците, царете. Техните функции по един или друг начин са свързани с водачество, с насочване и отсъждане. Когато Иисус идва, Той свидетелства: „Слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил. А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден“. (Ев. от Йоан, гл. 6, ст. 38-39*)
В цитирания пасаж в началото Господ Иисус Христос дава директни инструкции на група Свои ученици. Той им казва какво точно да правят по пътя към градовете, в които отиват. Обяснява им всяка една подробност, урежда всичко, дори и за най-основните им нужди – вода, храна и подслон. Те не вървят в неведение, знаят какво трябва да правят, знаят и че не са в опасност, а всъщност имат власт и авторитет, защото ги изпраща самият Иисус.
Уви, не винаги нещата се случват така в нашия живот. Понякога Бог сякаш не ни казва нищо. Може би се питаш дали си на точното място, дали правиш нещата по правилния начин, а когато тези въпроси се съчетаят и с липсата на желаните резултати, можеш да достигнеш до едно всеобщо съмнение във всичко, което изобщо знаеш и вярваш за Бога. Всички минаваме през пустинята на съмнението, но тя не е добро място, където да „разпънем шатрата си“.
Невинаги можем или трябва да сме сигурни в себе си, но във всеки един момент можем да разчитаме на Бога и да сме сигурни в Него. Ето някои въпроси, които трябва да си задаваме, когато сме на пътя и се питаме дали Бог ни води:
- Чисти ли са мотивите ми? Ако не, как мога да отхвърля излишните замърсители?
- Има ли конкретна нужда, която Бог да посреща чрез мен в дадената ситуация или за конкретен човек?
- Има ли обстоятелства, които са ми показали да (не) продължавам, но аз да съм игнорирал?
- Има ли подобна ситуация в Библията, която да служи за пример при мен?
Скъпи приятелю, да следваш Божията воля не винаги означава да ти е удобно (Йеремия, Йезекиил), да ти е спокойно (Йосиф, Данаил), да си в пълно съгласие вътре в себе си (Йона, Самуил), но винаги е свързано с това, да познаваш Този, на Когото се доверяваш, да знаеш, че притеснението, объркването, съмнението, болката, изпитанията и изкушенията накрая дават „траен“ и добър плод, ако не се откажеш.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
**Филмът следва текста на Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015.
Снимки: Tiago Aguiar/Unsplash.com
