BG | EN

Блог

Дали ме води Бог?

Понякога Бог сякаш не ни казва нищо. Може би се питаш дали си на точното място, дали правиш нещата по правилния начин, а когато тези въпроси се съчетаят и с липсата на желаните резултати...

„Вървете! Ето Аз ви изпращам като агнета сред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща; и никого по пътя не поздравявайте! И в която къща влезете, най-напред казвайте: „Мир на тази къща.“ И ако там живее миролюбив човек, върху него ще почива вашият мир, ако ли не, ще се върне у вас. Оставайте в тази къща и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята награда; и не ходете от къща на къща“ (Ев. от Лука, гл. 10, ст. 3-7**)

 

   Искало ли ти се е от небето да падне наръчник, в който Бог да е описал всичко, което трябва да свършиш – къде, как, какво и с кого? За една свободолюбива личност това може да звучи не толкова вълнуващо, но има хора, които се чувстват уморени от постоянната несигурност и въпроси от вида: „Дали правя това, което се очаква от мен?“. Тези хора изпитват нуждата от директни инструкции, които да разсеят съмненията им и да вдигнат тежестта и вината, които сякаш винаги са наблизо. В Свещеното Писание виждаме, че Бог води Своите хора по много различни начини. В Стария Завет Той непосредствено общува със слугите Си Ной, Аврам, Исак, Яков, Йосиф, Мойсей. В последствие Бог води и наставлява народа на Израил чрез писания Закон, който дава на Мойсей на планината Хорив. Този закон е тълкуван и прилаган от съдиите – специално избрани за това мъдри Божии хора. По-нататък виждаме ролята на свещениците, пророците, царете. Техните функции по един или друг начин са свързани с водачество, с насочване и отсъждане. Когато Иисус идва, Той свидетелства: „Слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил. А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден“. (Ев. от Йоан, гл. 6, ст. 38-39*)

 

   В цитирания пасаж в началото Господ Иисус Христос дава директни инструкции на група Свои ученици. Той им казва какво точно да правят по пътя към градовете, в които отиват. Обяснява им всяка една подробност, урежда всичко, дори и за най-основните им нужди – вода, храна и подслон. Те не вървят в неведение, знаят какво трябва да правят, знаят и че не са в опасност, а всъщност имат власт и авторитет, защото ги изпраща самият Иисус.

 

   Уви, не винаги нещата се случват така в нашия живот. Понякога Бог сякаш не ни казва нищо. Може би се питаш дали си на точното място, дали правиш нещата по правилния начин, а когато тези въпроси се съчетаят и с липсата на желаните резултати, можеш да достигнеш до едно всеобщо съмнение във всичко, което изобщо знаеш и вярваш за Бога. Всички минаваме през пустинята на съмнението, но тя не е добро място, където да „разпънем шатрата си“. 

 

   Невинаги можем или трябва да сме сигурни в себе си, но във всеки един момент можем да разчитаме на Бога и да сме сигурни в Него. Ето някои въпроси, които трябва да си задаваме, когато сме на пътя и се питаме дали Бог ни води:


  •  Чисти ли са мотивите ми? Ако не, как мога да отхвърля излишните замърсители?

  •  Има ли конкретна нужда, която Бог да посреща чрез мен в дадената ситуация или за конкретен човек?

  •  Има ли обстоятелства, които са ми показали да (не) продължавам, но аз да съм игнорирал?

  •  Има ли подобна ситуация в Библията, която да служи за пример при мен?

  Скъпи приятелю, да следваш Божията воля не винаги означава да ти е удобно (Йеремия, Йезекиил), да ти е спокойно (Йосиф, Данаил), да си в пълно съгласие вътре в себе си (Йона, Самуил), но винаги е свързано с това, да познаваш Този, на Когото се доверяваш, да знаеш, че притеснението, объркването, съмнението, болката, изпитанията и изкушенията накрая дават „траен“ и добър плод, ако не се откажеш. 

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

**Филмът следва текста на Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015.

Снимки: Tiago Aguiar/Unsplash.com

Прочети още

Твориш или рушиш?
Твориш или рушиш?
 

Не си представяй вдъхновението като някакво събитие, за което трябва да чакаш и което не зависи от теб. То вече е качество на твоя дух.

Надежда, която се сбъдва
Надежда, която се сбъдва
 

Всички сме чували да използват израза „напразни надежди“, когато очакванията на някого не се сбъдват. Как ще обясним факта, че и ние като Божии деца сме имали някакви очаквания от Бога, които не са се сбъднали?

Споделяй смело
Споделяй смело
 

Разбирате ли? Когато говорим, за нещо, което познаваме, каквото и да е то, говорим свободно. Още повече, когато виждаме необходимостта на някого от тази информация. Защо не говорим така и за Иисус Христос?