BG | EN

Блог

Хората и ти

Взаимоотношенията ни с останалите не са константа, нещо непроменимо, напротив – постоянно търпят трансформации и изменения. Много пъти сме водени от моментни емоции, дали положителни или отрицателни.

„Господ Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам (…)“

Битие, гл. 2, ст. 18а*

 

  Всеки е различен. Някои от нас предпочитат шума, събирания с приятели, смях и глъчка, други обичат тишината, тих разговор в компанията на един или двама, време насаме у дома с книга и чай. Едно обаче е сигурно – никой не обича самотата. Самият Творец ни е създал така, че да имаме нужда едни от други, да се нуждаем от общуване със себеподобен. Това е една основна човешка необходимост – общуване и взаимоотношение с други хора.

   За някои от нас това е доста неприятен факт, тъй като ни поставя в некомфортната позиция да се съобразяваме с други, да напасваме поведението и решенията си с останалите. Разбира се, това става още по-трудно, когато трябва да живееш с хора, които не спазват универсалния закон на взаимоотношенията „Прави на другите това, което желаеш те да правят на теб“. Познавайки Господ, можем да предположим, че ни е създал да се нуждаем едни от други с цел. Какво изработва Бог в нас чрез взаимоотношенията с хора и кои са някои от практичните съвети, които трябва да приемем за себе си като морални закони, когато общуваме с другите.

1. „Отхвърлете лъжата и говорете истината всеки на ближния си, понеже сме части, взаимно свързани помежду си“ (Послание към ефесяните, гл. 4, ст. 25*)

  Истината е основата на всяко взаимоотношение. Без нея всичко губи смисъл, всичко изказано и направено е илюзия или манипулация, води до нараняване и вреда на човека, който е бил подведен. Лъжата наранява също и този, които лъже. Първородният грях и непокорството на Адам и Ева е плод на една лъжа – че има щастие извън Бога и Неговия мъдър съвет. В тази история виждаме колко тежки последствия има лъжата. Затова ап. Павел ни съветва да сме искрени едни с други, няма нужда да крием, завоалираме или да лъжем откровено. Истината сама по себе си е ценност и създава атмосфера на доверие. Тя е основата на взаимоотношенията.

2. „След като с послушание към истината чрез Духа сте очистили душите си за нелицемерна братска обич, обичайте се трайно един друг от чисто сърце“ (Първо послание на ап. Петър, гл. 1, ст. 22*)

    Истината без любов е жестокост. Всъщност може би дори не съществува истина без любов. Всеки от нас е получавал „съвет“ или „приятелска оценка“, която отразява реалността, но наранява дълбоко, защото не  са споделени с любов. В първото си послание ап. Петър съветва вярващите да се обичат трайно и това пояснение не е случайно споменато. Взаимоотношенията ни с останалите не са константа, нещо непроменимо, напротив – постоянно търпят трансформации и изменения. Много пъти сме водени от моментни емоции, дали положителни или отрицателни. За съжаление, често се заблуждаваме, че обичаме истински, когато просто за момента изпитваме позитивни чувства към конкретен човек. Достатъчна е само една грешка от негова/нейна страна, която да промени тази наша човешка любов. Затова е важно да обичаме трайно с Христовата любов, дори и човекът срещу нас да е в графата „незаслужил“ – именно тогава се доказва дали това в сърцето ни е истинската любов или човешка емоция.

3. „Никаква лоша дума да не излиза от устата ви, а само добра, за полезно наставление, за да принася добрини на слушащите“ (Послание към ефесяните, гл. 4, ст. 29*)

   Трудно е да говориш само добро особено когато минаваш през изпитание или трудност. В моментите, когато сме под натиск, напрежение, когато сме изплашени или наранени, сякаш по презумпция всички са ни виновни. Случва се така, че най-близките около нас страдат най-много, когато в сърцата ни е буря. Любовта на Христос, за която говорихме малко по-горе, е тази, която ни мотивира обаче да не бъдем водени просто от своите собствени емоции и егоизъм. Ако осъзнаваш, че в конкретния момент би могъл да нараниш някого с думи или действия само защото се бориш с буря от емоции, намери начин да се усамотиш. Нека думите ни носят изцеление, насърчение и живот, а не да бъдат случайно изпуснати стрели.

   Каква е целта на общуването, на общността? Смирението. Скъпи приятелю, ти не би бил това, което Бог иска, ако няма някой друг до теб, който да те предизвиква да се променяш, да се съобразяваш, да даваш и да получаваш съвет, грижа и любов. Общуването унищожава един от най-големите ни врагове – егоизма.

Предизвикателство за седмицата: Създай ново приятелство или може би вдъхни живот на замряло такова. Сигурно се сещаш за някого, на когото не си се обаждал отдавна и вече дори не знаеш какво се случва с него. Ако този човек по един или друг начин се върти в ума ти, може би си струва да възстановите приятелството, което сте имали. Насърчаваме те да бъдеш неуморен и верен приятел, който осъзнава, че всичко, което дава на другите, всъщност го дава на Бога. Нека бъдем готови да живеем така: „Един друг се подкрепяйте в изпитанията и така да изпълните Христовия закон!“ (Послание към галатяните, гл. 6, ст. 2*)

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Kevin Delvecchio/Unsplash.com

Прочети още

Не разбирам
Не разбирам
 

Откъде идва тази нужда в нас да си обясняваме всичко, да „видим“, да „пипнем“, да имаме наша собствена теория за нещо, за да можем да го приемем.

Между мъртвите и будните
Между мъртвите и будните
 

Едва един ден след Хелоуин е Денят на будителите. Същите онези, без които този текст би достигнал до вас на гръцки, турски или руски език, например.

Сърцето на Фенана
Сърцето на Фенана
Корал или перла?

Ние и ти сме били Фенана все някога, може би дори вчера или днес, когато сме погледнали завистливо към колега, приятел или съсед.