BG | EN

Блог

Не е само Рожден ден

Сега, когато идва Рождения Му ден и празнуваме новото начало и новата година, идва време всеки един от нас да поеме по пътя на тази мисия...

    Търкулна се една година, дванадесет месеца, близо 365 дена. Каквото и да си мислил и очаквал по това време миналата година, най-вероятно не се е сбъднало точно според представите ти – може да си бил разочарован или пък очарован. Каквото и да се е случвало, добро или лошо, някак си не променя факта, че чакаме края на годината с нетърпение: „Хайде, нека започне нещо ново!“. Може би поради същата причина очакваме и рождените си дни, иска ни се даден период да има край, а с края да дойде и новото начало. Това е същността на рождените дни – започва нещо ново, идва нов човек, който носи със себе си промяна за всички останали, още някой пристига на света с мисия.

   Вярваме, че най-големият Подарък за този свят идва като малко бебе, повито и спящо в плевня, сред преживящите тихо животни някъде в едно малко градче в Юдея, днешен Израел. Знаем историята на раждането, припомняме си красотата ѝ всяка година. Знаем обаче и как се развива: само 33 години след този ден малкото Бебе е порасналият Господ Иисус. Сега Той, провесен на грубите трупи, губещ последните капки кръв от тялото Си, вдига поглед с последни сили към небето: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“. (Ев. от Марк, гл. 15, ст. 34б*) Никоя майка не ражда детето си, мислейки как то ще порасне един ден, за да бъде наранено или убито. Никое дете не идва на този свят просто да умре. 

   Иисус Христос идва с мисия, която далече не е лесна. Всъщност Той идва да изпълни това, което никой друг човек не би могъл – доброволно идва, за да бъде последната и единствена жертва, която ще ни очисти от греха, страданието, слабостта ни. Иисус се ражда, за да умре, за да страда, да бъде унизен, отхвърлен, подиграван.

   Как тогава ангелът казва на овчарите: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора. Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ“ (Ев. от Лука, гл. 2, ст. 10б-11*, по-тъмният шрифт е наш) За кого е тази радост? За останалите, за нас. Неговата болка, скръб, унижение и жертва носят нашата радост, нашата свобода и мир, изцеление, бъдещето и надеждата ни.

  Неговият Рожден ден е само началото на плана за изкупление, на мисията Му на тази земя, началото на болката, но и на великата победа за нас. Бог вече е победител, Той няма нужда да се доказва пред Своите противници, но жертва Себе Си заради нас, от любов, така ние и ти ставаме победители също. Пророк Исаия пише за Месията: „Той беше прободен заради нашите грехове и подложен на удари заради нашите беззакония. На Него беше отредено наказанието, довело до нашето спасение, и чрез Неговите рани ние се изцелихме“. (Исаия, гл. 53, ст. 5*)

   Радваме се и благодарим за тази необяснима любов, но Иисус ни оставя послание, оставя на всеки един от нас мисия, подобна на Своята: „Обичай, както Аз обичам“. Сега, когато идва Рождения Му ден и празнуваме новото начало и новата година, идва време всеки един от нас да поеме по пътя на тази мисия – не винаги е лесно да обичаш другите, да живееш за тях и тяхното добро. Не винаги ще ти се струва справедливо ти да кървиш на дървото, докато останалите гледат към теб отдолу нагоре с подигравка. Не винаги ще искаш ти да гладуваш, за да може друг да се храни, ти да плачеш, за да се радва някой друг, ти да се смиряваш, за да може друг да бъде почетен.

   Помни едно обаче: това осмисля всичко. Да живеем като Иисус е единственият начин да живеем смислено и удовлетворено, това е и единствената причина, която ни радва по рождените дни – ето на света е дошъл още един човек-подарък като участник в Божия прекрасен план. Живей като подарък за Рожденика!

 

Честито Рождество Христово и благословена Нова година!

*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Daria Volkova/Unsplash.com

Прочети още

Любовта е смирение
Любовта е смирение
 

Защо именно около Рождество най-често сме готови да обичаме и да правим добро?

Какво и колко можеш да поемеш?
Какво и колко можеш да поемеш?
 

„Кое е мой и кое е чужд товар, кое мога и трябва да нося, но кое трябва да бъде поето от друг“

Нищо, с което да се похваля
Нищо, с което да се похваля
 

Стремежът към това да бъдем повече в едно или друго ни вкарва в затворения кръг на гордостта, който се състои от три фази – глад, удовлетворение, провал.