BG | EN

Блог

Любовта е смирение

Защо именно около Рождество най-често сме готови да обичаме и да правим добро?

  Наближава един от най-светлите празници в християнския свят – Рождество Христово! И макар светът да му придава друг смисъл и дори друго име – Коледа, ефектът от раждането на Божия Син е видим за всички. Защото с Неговото раждане се раждат доброто и надеждата за всеки от нас. Сред празничната атмосфера и приповдигнатото настроение, получили вътрешно благоразположение, ние се настройваме на вълната на доброто и, готови да вършим добри дела, ставаме част от различни благотворителни инициативи. Да, както всяка година върви празничният слоган „По Коледа стават чудеса“!

  Защо, обаче, само по празниците се активизираме във вършенето на добро? Нима в останалата част от годината доброто си почива? Нима имаме нужда от горепосочения слоган и задължителното празнично настроение, за да сме готови да покажем любов към ближния? Всъщност, ако насочим вниманието си към Божието Слово, ще открием много стихове, насърчаващи ни да се обичаме и да си правим взаимно добро. В Ев. от Йоан, гл. 13, ст. 34-35*, нашият Господ Иисус Христос казва: „Нова заповед ви давам: да се обичате взаимно. Както Аз ви обикнах, тъй и вие да се обичате взаимно. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици – ако имате любов помежду си“. От тези думи на Христос всъщност разбираме първо, че да се обичаме е заповед, дадена ни от Него, и второ, че любовта е онази отличителна характеристика, по която ще ни разпознаят като Христови ученици. В Посланието си към римляните пък ап. Павел казва: „Не дължете на никого нищо освен взаимна любов, който обича другия, изпълнил е закона. Защото заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, не пожелавай чуждо и всяка друга заповед се съдържа в тези думи: „Обичай ближния си като самия себе си.“ (Послание към римляните, гл. 13, ст. 8-9*) Тук имаме отново насърчение към взаимна любов и изпълняване на Божиите заповеди касаещи хората около нас, като израз на любовта ни към ближния. Яков, от своя страна, е кратък и ясен: „И тъй, който знае да прави добро, а не прави, грях върши“. (Послание на Яков, гл. 4, ст. 17*) Разбира се, това не са всички стихове в Библията, които ни говорят за любовта и доброто по отношение на нашите ближни. Цялото Божие слово е изпълнено със стихове, насочващи ни към това да бъдем добри, да помагаме, да обичаме и то не само в определени моменти, а постоянно – като част от взаимоотношенията ни с другите.

  И все пак защо именно около Рождество най-често сме готови да обичаме и да правим добро? Защото пред нас е съвършеният пример на въплътилия се Божи Син – съвършеното Добро и безграничната безусловна Любов! Примерът на Онзи, Който макар да беше Бог по природа, не реши „непременно да държи равенството си с Бога, но унизи Себе Си, като стана служител и се уподоби на човек“. (Послание към филипяните, гл. 2, ст. 6*) И размишлявайки върху съвършената любов на нашия Господ, осъзнаваме, че тя е възможна само при съвършено и пълно смирение – готовността да се отречеш от себе си, да не държиш непременно за своето, нито да държиш сметка за зло, да не се гневиш, да претърпяваш, да понасяш несгоди и унижения в името на доброто, да си готов да обичаш дори когато срещу теб са враговете ти. „Отчепрости им! Те не знаят какво правят“ бяха думите на нашия Господ на кръста. Подобни бяха и думите на първия мъченик за вярата дякон Стефан: „Господи, не им вменявай това за грях!“. (Деяния на апостолите, гл. 7, ст. 60*) Съвършената любов и съвършеното добро са предшествани винаги от съвършено смирение и пълно себеотрицание. А това е сериозно предизвикателство за съсредоточилия се в себе си, консуматорски настроен съвременен човек. Можем ли да преодолеем егото си и да се смирим? Със сигурност можем! Пред себе си имаме съвършеният пример – въплътилият се Младенец, Исус Христос. Лесно ли е? Не! Но поне можем да опитаме! Така светът ще стане малко по-добър и не само по празниците. 

 

Предизвикателство: Можем ли по-често да поставяме нуждите на другия над своите? Нека не само по празниците, но през цялата година приемем присърце и с готовност това да обичаме другите и да правим добро! Така току-виж сме се проявили като Божии ангели за някой, който е просил с вяра от Бога. 


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка:Erika Giraud/Unsplash.com

Прочети още

9 септември и ние
9 септември и ние
Касае ли и нас онова, което се е случило?

Нека имаме правилно виждане за собственото си минало. Ние може да не сме участници в него или дори да не сме и свидетели на събитията – и все пак нека използваме днешния ден като повод да се помолим Бог да прости на народа ни.

Кое е твоето доказателство?
Кое е твоето доказателство?
 

Свидетелите са хора, които могат да застанат с живота си зад това, което знаят, което са видели, което вярват с цялото си същество. Какво е това преживяване, което ние имаме като вярващи в Господ Иисус хора, което би ни дало сила дори да умрем за Него?

Царят
Царят
 

„Безопасен?“- каза господин Бобър – „Не чу ли какво каза госпожа Бобър? Кой е споменавал нещо за „безопасен“. Естествено, че не е безопасен. Но е добър. Той е царят, казвам ти!“