Ние делим деня на сутрин, обед и вечер. Времето за нас се измерва в промяната, която преживяваме. Ако говорим за себе си, разказвайки за детството си, ще използваме минало свършено време – „бях“, когато говорим в момента, използваме сегашно време – „съм“, мислим ли за бъдещето, глаголното време също се променя – „ще бъда“. Защо ли? Защото търпим промени, както и всяко друго нещо във физическия свят около нас. Растем, съзряваме, остаряваме, надяваме се, че и помъдряваме. Разбира се, промените не винаги са само положителни или само отрицателни – зависят от обстоятелствата, решенията ни и най-вече от Божията воля.
В началото на всеки следващ януари може би всички усещаме свеж полъх на нещо ново, на възможности, които предстоят да се осъществят или на промени, които биха донесли нещо по-добро от миналата година. Непознатото и бъдещето крият и риска промяната да не е за добро, а от там идва и тревогата, онзи неприятен „гъдел“, който шепти: „Ами ако?“. И докато ние се изменяме и всичко около нас стои със знак въпросителен, то има Един, Който се нарича „Аз съм“, а не „Аз бях“. В думите на Бога има пълна категоричност. Интересното е, че само на това място в Стария Завет Бог се представя по този начин: „Аз съм Вечният – Този, Който съм“ (…) „Това е Моето име за вечни времена и това е Моето наименование за следващите родове“. (Книга Изход, гл. 3, ст. 14а, 15б*) На друго място в Стария Завет Бог казва за Себе Си: „Тъй като Аз съм Господ, Аз не се променям – затова и вие, потомците на Яков, не загинахте“. (Книга на пророк Малахия, гл. 3, ст. 6*, по-тъмният шрифт е наш) За нас като хора е невъзможно да разберем дори и бегло това качество на Господ – непроменим. Ако понятия като любящ, свят, силен, мъдър са по-близки до нашите човешки представи, то това някой да не се променя, не е възможно да бъде обхванато от човешкия ум, защото ние постоянно преживяваме промени – на физическо, емоционално и дори духовно ниво.
Точно заради това копнеем толкова много за сигурност. Дори и авантюристите имат области от живота си, в които търсят някаква стабилност. За много хора това е домът, мястото, където са отраснали. Семейството, приятелите, любимите хора, а за почти всички нас и парите играят такава роля. Финансовата сигурност, че ще мога да се нахраня, да се облека, да спя на топло и да мога да осигуря същото и на милите на сърцето ми е ключова. Ние не работим за самите пари, а за сигурността, която си набавяме с тях. В Притчи, гл. 23, ст. 4-5 виждаме колко нетрайна и ненадеждна е всъщност тази увереност, идваща от парите: „Не се старай да придобиеш богатство; не насочвай мислите си към това. Отправиш ли взор към него, ето – няма го вече: то си е направило криле и полита към небето като орел“. Да, нуждаем се от средства, но те не са вечната, непроменима надежда, която сърцата ни търсят, тъй като са нетрайни, както и всичко материално около нас. Същото важи и за хората. Те също не могат да ни донесат тази сигурност, но ние упорито превръщаме родителите си, децата си, съпругите или съпрузите си, приятелите си или дори и самите себе си в упование: „Така казва Господ: „Проклет да е онзи човек, който се уповава на човек, и плът прави своя сила, и чието сърце се отклонява от Господа. И ще бъде като храст в пустинята, така че няма да види, когато дойде добро, но ще обитава на изсъхнали места в пустинята, в солена и ненаселена страна“ (Йеремия, гл. 17, ст. 5-6*, по-тъмният шрифт е наш) Защо Господ ни предупреждава да не разчитаме, че хората ще ни защитят или направят щастливи? Защото знае какво е вложил в нас, знае, че ни е дал този вечен глад и стремеж към Него Самия, който не може да бъде задоволен от нищо по-малко. А ние хората сме малки.
През тази нова година, в която всички влязохме, ти желаем да усетиш непроменимостта на Бога и увереността, идваща от нея. Той и само Той е същият – вчера, днес и завинаги. А ние нека да се променяме – към добро, към това, което Той е определил да бъдем още от началото на света.
Предизвикателство за седмицата: Можеш да си направиш списък с нещата, които би желал да се променят в теб през предстоящата година. Бъди смел и искрен, докато го пишеш, не допускай съмнението и минали провали да те спрат от това да запишеш всичко. Господ е Този, Който ще работи в теб, а за Него няма невъзможни неща.
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Jake Weirick/Unsplash.com
