BG | EN

Блог

Вчера, днес и утре

За нас като хора е невъзможно да разберем дори и бегло това качество на Господ – непроменим.

   Ние делим деня на сутрин, обед и вечер. Времето за нас се измерва в промяната, която преживяваме. Ако говорим за себе си, разказвайки за детството си, ще използваме минало свършено време – „бях“, когато говорим в момента, използваме сегашно време – „съм“, мислим ли за бъдещето, глаголното време също се променя – „ще бъда“. Защо ли? Защото търпим промени, както и всяко друго нещо във физическия свят около нас. Растем, съзряваме, остаряваме, надяваме се, че и помъдряваме. Разбира се, промените не винаги са само положителни или само отрицателни – зависят от обстоятелствата, решенията ни и най-вече от Божията воля.

  В началото на всеки следващ януари може би всички усещаме свеж полъх на нещо ново, на възможности, които предстоят да се осъществят или на промени, които биха донесли нещо по-добро от миналата година. Непознатото и бъдещето крият и риска промяната да не е за добро, а от там идва и тревогата, онзи неприятен „гъдел“, който шепти: „Ами ако?“. И докато ние се изменяме и всичко около нас стои със знак въпросителен, то има Един, Който се нарича „Аз съм“, а не „Аз бях“. В думите на Бога има пълна категоричност. Интересното е, че само на това място в Стария Завет Бог се представя по този начин: „Аз съм Вечният – Този, Който съм“ (…) „Това е Моето име за вечни времена и това е Моето наименование за следващите родове“. (Книга Изход, гл. 3, ст. 14а, 15б*) На друго място в Стария Завет Бог казва за Себе Си: „Тъй като Аз съм Господ, Аз не се променям – затова и вие, потомците на Яков, не загинахте“. (Книга на пророк Малахия, гл. 3, ст. 6*, по-тъмният шрифт е наш) За нас като хора е невъзможно да разберем дори и бегло това качество на Господ – непроменим. Ако понятия като любящ, свят, силен, мъдър са по-близки до нашите човешки представи, то това някой да не се променя, не е възможно да бъде обхванато от човешкия ум, защото ние постоянно преживяваме промени – на физическо, емоционално и дори духовно ниво.  

  Точно заради това копнеем толкова много за сигурност. Дори и авантюристите имат области от живота си, в които търсят някаква стабилност. За много хора това е домът, мястото, където са отраснали. Семейството, приятелите, любимите хора, а за почти всички нас и парите играят такава роля. Финансовата сигурност, че ще мога да се нахраня, да се облека, да спя на топло и да мога да осигуря същото и на милите на сърцето ми е ключова. Ние не работим за самите пари, а за сигурността, която си набавяме с тях. В Притчи, гл. 23, ст. 4-5 виждаме колко нетрайна и ненадеждна е всъщност тази увереност, идваща от парите: „Не се старай да придобиеш богатство; не насочвай мислите си към това. Отправиш ли взор към него, ето – няма го вече: то си е направило криле и полита към небето като орел“. Да, нуждаем се от средства, но те не са вечната, непроменима надежда, която сърцата ни търсят, тъй като са нетрайни, както и всичко материално около нас. Същото важи и за хората. Те също не могат да ни донесат тази сигурност, но ние упорито превръщаме родителите си, децата си, съпругите или съпрузите си, приятелите си или дори и самите себе си в упование: „Така казва Господ: „Проклет да е онзи човек, който се уповава на човек, и плът прави своя сила, и чието сърце се отклонява от Господа. И ще бъде като храст в пустинята, така че няма да види, когато дойде добро, но ще обитава на изсъхнали места в пустинята, в солена и ненаселена страна“ (Йеремия, гл. 17, ст. 5-6*, по-тъмният шрифт е наш) Защо Господ ни предупреждава да не разчитаме, че хората ще ни защитят или направят щастливи? Защото знае какво е вложил в нас, знае, че ни е дал този вечен глад и стремеж към Него Самия, който не може да бъде задоволен от нищо по-малко. А ние хората сме малки.

  През тази нова година, в която всички влязохме, ти желаем да усетиш непроменимостта на Бога и увереността, идваща от нея. Той и само Той е същият – вчера, днес и завинаги. А ние нека да се променяме – към добро, към това, което Той е определил да бъдем още от началото на света.

Предизвикателство за седмицата: Можеш да си направиш списък с нещата, които би желал да се променят в теб през предстоящата година. Бъди смел и искрен, докато го пишеш, не допускай съмнението и минали провали да те спрат от това да запишеш всичко. Господ е Този, Който ще работи в теб, а за Него няма невъзможни неща.

*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Jake Weirick/Unsplash.com

 

Прочети още

Пленници на надеждата
Пленници на надеждата
 

Какво да правим във време, в което нито можем да излезем, нито можем да прегърнем някого, някои от нас не могат да платят собствените си сметки, камо ли да дарят пари. Как един затворник може да освободи друг затворник? Ключът е в килията.

Да служиш по време на коронавирус
Да служиш по време на коронавирус
 

Това е едно от многото предизвикателства, с които се сблъскват бедни проповедници в крайна нужда като 33-годишния Му Уейксу, проповедник от тайски етнически произход, който живее в планинските области на китайската провинция Юннан.

Търсим яснота?
Търсим яснота?
 

Шумно е. Разбираме те. В момент като този ще чуем и ще видим много неща, които могат да противоречат едно на друго, да противоречат на всичко, познато за нас, да противоречат на някогашни наши убеждения. Кое е истина, кое не е? Кой може да ни каже?