Статии

Дали определенията, които волно или неволно приемаме, че описват любовта, не орязват истинската ѝ същност и не ни пречат да приемаме любов и наистина да обичаме с глаголи?

„Когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове“. (Второ послание към коринтяните, гл. 7, ст. 5)

Бог задава този въпрос и на теб: „Сине човешки, може ли да оживеят тези кости?“.

Ние нямаме домашни идоли, на които кадим у дома, не спазваме и религиозните традиции на някогашните евреи. Значи ли това, че за нас, съвременните християни, няма опасност да имаме „високо място“?

За нас като хора е невъзможно да разберем дори и бегло това качество на Господ – непроменим.

Сега, когато идва Рождения Му ден и празнуваме новото начало и новата година, идва време всеки един от нас да поеме по пътя на тази мисия...

Защо именно около Рождество най-често сме готови да обичаме и да правим добро?

Понякога Бог сякаш не ни казва нищо. Може би се питаш дали си на точното място, дали правиш нещата по правилния начин, а когато тези въпроси се съчетаят и с липсата на желаните резултати...

„Кое е мой и кое е чужд товар, кое мога и трябва да нося, но кое трябва да бъде поето от друг“

Стремежът към това да бъдем повече в едно или друго ни вкарва в затворения кръг на гордостта, който се състои от три фази – глад, удовлетворение, провал.