BG | EN

Блог

Работим, за да пожънем

Ако разгледаме грижата за посевите като духовно служение, нашата грижа като земеделци, е да познаваме първо кои са вредителите и да сме нащрек за тяхното появяване.

„Eдни зърна паднаха край пътя, но бяха стъпкани и птиците ги изкълваха. Други паднаха на камък и когато поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага. Други пък паднаха между тръни и тръните, които израснаха с тях, ги заглушиха.  А други зърна паднаха на добра почва, и като поникнаха, дадоха стократен плод.“ (Ев. от Лука, гл. 8, ст. 5б-8а*)

„Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви (…) Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос.“ (Послание към галатяните, гл. 4, ст. 11, 19*) 

 

   Сеенето е видим и явен процес. Имаме семена в ръцете си – Божието слово и посланието на примирението. Имаме силата в сърцето си, която идва от радостта на нашето лично спасение. Радостните хора не могат да скрият усмивките си. Имаме периметър на засяване, това са хората, които ни виждат, познават и общуват с нас. Какво следва? Следва грижа за посятото. Ако си човек, който никога не се е занимавал с отглеждане на житни култури и по-конкретно, на пшеница, лесно би си помислил, че след сеитбата имаш просто няколко месеца на почивка и очакване на житните класове. Да, но не! Имаш доста работа, докато стигнеш сезона на очакването. 

  Трудът, който сеячът полага е в две посоки – да се бори с вредителите по посевите и да влияе на условията, в които житото расте. Вредителите са ясни. Те са външната заплаха – вредни насекоми, плевели. Всичко, което се възползва от израстващите класове, което „краде“ от ресурсите, добрите вещества в почвата и от здравето и живота на самите посеви. Как добрият земеделец разбира, че има проблем с бъдещата реколта? Наблюдава я много внимателно. Чувствителен е към всички промени, към появата на сигнал за болест или повреда, към всичко ново и непланирано. Как най-добрият земеделец се бори с вредителите и опасността от тях? Като предварително се е подготвил, като ги познава добре и предвижда наличието им в един или друг етап от растежа на посевите. 

  Вредители винаги ще има, защото те ходят там, където биха могли да вземат. Ако разгледаме грижата за посевите като духовно служение, нашата грижа като земеделци, е да познаваме първо кои са вредителите и да сме нащрек за тяхното появяване. В притчата за сеяча някои изброени вредители са тръните и плевелите, които задушават житото и то загива. Иисус обяснява на своите ученици, че тези задушаващи „тръни“ са житейските проблеми и грижи, алчността и кариеризма, желанието просто да се забавляваш и да не мислиш за нищо важно, казано на наш език. Освен този тип вредители има и неблагоприятни условия като сбита или камениста плитка почва, където семето или не може да покълне, или не успява да пусне дълбок корен и изсъхва от силното слънце. 

   Добре, след като в притчата не се говори за нищо друго освен за сеене, защо да мислим, че трябва да правим нещо повече? Защото проследяваме живота на ап. Павел, ап. Петър, ап. Йоан, на Тимотей, на Тавита, на Прискила и Акила, на всички новозаветни библейски герои и най-вече на самия Господ Иисус Христос. Те не просто изнасят речи и семинари, като бегло се докосват до хората, не просто пускат статия в някой блок или постват снимка с добро послание във Фейсбук по празниците. Те се грижат и отделят внимание на хората, които са им поверени. Обичат ги в действителност и на практика, наставляват ги, служат им, изобличават ги с любов, насърчават ги. Помагат им да растат и да узреят. Създаваха не просто добри познанства, а ученици чрез приятелство, лична жертва и пример. Това е процес, изисква време, емоции, усилия, жертви и много пъти разочарования. Но си струва за онези последни семенца, които падат на добра почва.

  За да можем да работим като земеделци на Божията нива, самите ние трябва да сме минали през процеса на посяване, умиране в почвата, възкръсване в посев и узряване в клас. Личната ни връзка с Бога е жизнено необходима за да можем да очакваме „траен плод“, защото Господ Иисус казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките; който е съединен с Мене и Аз – с него, той дава много плод, защото без Мене не можете да постигнете нищо(…) Не вие Мене избрахте, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света, да принасяте плод и плодът ви да бъде траен, та каквото и да поискате от Отец в Мое име, да ви даде.“ (Ев. от Йоан, гл. 15, ст. 5, 16*) В образа на лозата и този на сеяча и житото виждаме, че сме едновременно земеделци, но и самата реколта. Работим чрез Божията сила в живота на хората около нас, като в същото време Бог се грижи за нас, крехките стръкчета жито, чрез лично и чрез хората около нас.

Предизвикателство за седмицата: Знаем, че в момента е много трудно време за планиране, но можеш ли да опиташ да създадеш мини план за седмицата. Какво искаш да свършиш през следващите дни до неделя? Как трудът ти ще е от полза за останалите? Кой или къде можеш да „напоиш“, „разкопаеш“, „оплевиш“? Следи отношението на самите хора около теб. Има ли някой, който иска да се видите/чуете от много време насам, а ти все отлагаш? Бъди насърчен, трудът ти в Господа не е нахалост.

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Фотоколаж: Кирил Веселински

Прочети още

От зрънце към плод
От зрънце към плод
.сеем. работим. вярваме. жънем.

Какво осмисля ставането ти сутрин? Защо мислиш, че продължаваш да се бориш с предизвикателствата на всеки ден, на всеки месец, на всеки следващ сезон и година? Отговорът е в една малка дума с огромно значение: цел.

Сеем, за да пожънем
Сеем, за да пожънем
 

Защо някой хвърля труд, време, усилия, енергия, мечти и грижа за нещо, което би могло да е пълен провал и разочарование. Кое може да ни мотивира във време, в което всичко е обвито в мъгла? Трябва да си отговорим на два други въпроса преди това...

Смелост, скъпо сърце, смелост
Смелост, скъпо сърце, смелост
 

Какво те спира? Какъв сценарий на загуба и провал виждаш пред себе си, който те обезсилва да бъдеш смел?