BG | EN

Блог

Посланието ти има сила

След като вече имаме установено мнение, ние ще го изговорим на глас, ще го покажем чрез пост в социалните мрежи, ще споделим статия с приятели, ще спазваме или няма да спазваме конкретен тип предпазни мерки. Ще обвиняваме някого или нещо.

„Който празнослови, пронизва като с меч, а езикът на мъдрите изцелява.“ (Книга Притчи, гл. 12, ст. 18*, по-тъмният шрифт е наш)

 

   Знаем, че думите са продукт на мислите ни. В днешно време все по-дълбоко и по-обстойно се изследва ефектът от негативното мислене. Като християни ние вярваме, че трябва да пазим ума си чист и в съгласие с истината на Божието слово. Уви, според някои изследвания през мозъка ни дневно преминават от 12 до 60 хил. мисли. Как и кой би могъл да се опази напълно незасегнат от негативни, грешни, вредни и излишни мисли? Ако не можем да опазим напълно ума си, то с думите си имаме по-осъзната битка.

   Едва ли има някой незасегнат психически, физически или финансово от извънредното положение в цяла Европа и в България. Всеки един от нас има досег до новини, разнородна информация, мнения на приятели. Нашите собствени страхове и логика също играят съществена роля в това, което ще решим да приемем и установим като свое „верую“ за ситуацията. След като вече имаме установено мнение, ние ще го изговорим на глас, ще го покажем чрез пост в социалните мрежи, ще споделим статия с приятели, ще спазваме или няма да спазваме конкретен тип предпазни мерки. Ще обвиняваме едни или други хора. Въпросът е този: дали това, което ще изговорим навън като думи и убеждение на нашето сърце в този критичен момент е мотивирано от любов, е в полза на останалите и най-вече дали ще е за слава на Бога? 

   Нека си зададем няколко въпроса, които да ни помогнат да подсигурим истината, ползата, любовта и прославата за Бога в думите ни в момент на страх и отчаяние.

 

1.     Мога ли да заложа живота си на това, което мисля в момента?

Не смятай себе си за мъдрец. Бой се от Господа и избягвай злото.“ (Книга Притчи, гл. 3, ст. 7*)

„Сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна“ (Първо послание към коринтяните, гл. 13, ст. 12*)

 

   Изкушаващо е да мислим, че знаем всичко или че сме разбрали фактите по-добре от останалите. Възможно е също да решим, че имаме мисията да разгласим дадена информация, защото тя е истината за нас. Тогава въпросът е: можем ли да си заложим живота, че това, което мислим е сто процента истина? Ако не, то кое е истината с главно „и“? Божието слово е истината. На страниците на Библията ще открием информация, на която напълно можем да се доверим, тъй като нейният Вдъхновител не е човек, а самият Свети Дух. Бог е и Този, Който е съхранил целостта и непроменимостта на думите на Словото Си, Които са били превеждани и препреписвани в продължение на стотици години от човеци. 


 2.     Полезно ли е за другите това, което ще кажа или ще напиша?

„Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко служи за съзидание. Никой да не търси своята изгода, но всеки да търси полезното за другия“ (Първо послание към коринтяните, гл. 10, ст. 23-24*) 


  Разбира се, полезността е донякъде субективна. За един човек конкретно нещо може да бъде от голяма полза, а за друг – да бъде напълно безполезно. В цитирания стих ап. Павел говори на вярващите в Коринт относно яденето на месо и на храна, жертвана на идоли. Много пъти го разглеждаме само в този конкретен битов смисъл: „Става дума просто за храна“. Всъщност апостолът извежда принцип. Ние може да сме окей с нещо, то да не противоречи на вярата и принципите ни, да не ни смущава или разклаща, но може да е много „болна тема“ за някого другиго. Тогава имаме отговорност да запазим равновесието в другия, докато самият той извърви пътя, по който ние сме минали, и достигне до нашата стабилност. В това се крие любовта към ближния.

 

 3.     Носи ли прослава за Бога това, което ще кажа или ще напиша?

„Не нас, Господи, не нас, а Своето име прослави заради Своята милост, заради Своята вярност. Защо езичниците да казват: „Къде е техният Бог?“ (Псалм 115, ст. 1-2*)

„Вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим“ (Ев. от Лука, гл. 17, ст. 10*)

 

   Може и да се запитате: „Как би могло да не прославя Бога, ако е истинно и за доброто на останалите?“. Лесно. Когато приемем славата за себе си. Това може да стане видимо или тайно в сърцето ни. Отново силно сме изкушени да повярваме, че като казваме, мислим или действаме правилно и за доброто на останалите в това критично време, ние всъщност сме по-свети от другите. Няма нищо лошо в това да си дадем сметка за доброто, което сме извършили, но не и да приемем, че го правим със собствени сили или защото имаме нещо повече в себе си и характера си от другите около нас. Всичко добро „идва от горе“, затова и цялата слава и възхищение трябва да е насочена нагоре, към нашия небесен Приятел и Баща.


Предизвикателство за седмицата: Прегледай споделените публикации в профилите си в социалната мрежа. Има ли нещо, което не искаш да стои повече на вниманието на всички? Да, може да си го публикувал в емоционален момент или в момент на слабост и гняв, но имаш и правото да го премахнеш. Насърчаваме те в това извънредно време да допускаш до себе си и до кръга си от приятели онлайн само такава информация, която е преминала през горните три въпроса, които обсъдихме: „Пълната истина ли е?“, „Полезно ли е за останалите?“, „Носи ли прослава на Бога?“. Вярваме, че си искрен, обичащ и смирен, но вярваме също, че винаги има накъде да растем още в истината, любовта и смирението.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.


Снимка: MJ-S/Unsplash.com

Прочети още

Надежда, която се сбъдва
Надежда, която се сбъдва
 

Всички сме чували да използват израза „напразни надежди“, когато очакванията на някого не се сбъдват. Как ще обясним факта, че и ние като Божии деца сме имали някакви очаквания от Бога, които не са се сбъднали?

Нов исторически рекорд: Библията е преведна вече на 700 езика
Нов исторически рекорд: Библията е преведна вече на 700 езика
 

От тази година над 5,7 млрд. души или около 80% от населението на света ще може да намери целия текст на Библията на своя роден език.

Кое е твоето доказателство?
Кое е твоето доказателство?
 

Свидетелите са хора, които могат да застанат с живота си зад това, което знаят, което са видели, което вярват с цялото си същество. Какво е това преживяване, което ние имаме като вярващи в Господ Иисус хора, което би ни дало сила дори да умрем за Него?