„Който празнослови, пронизва като с меч, а езикът на мъдрите изцелява.“ (Книга Притчи, гл. 12, ст. 18*, по-тъмният шрифт е наш)
Знаем, че думите са продукт на мислите ни. В днешно време все по-дълбоко и по-обстойно се изследва ефектът от негативното мислене. Като християни ние вярваме, че трябва да пазим ума си чист и в съгласие с истината на Божието слово. Уви, според някои изследвания през мозъка ни дневно преминават от 12 до 60 хил. мисли. Как и кой би могъл да се опази напълно незасегнат от негативни, грешни, вредни и излишни мисли? Ако не можем да опазим напълно ума си, то с думите си имаме по-осъзната битка.
Едва ли има някой незасегнат психически, физически или финансово от извънредното положение в цяла Европа и в България. Всеки един от нас има досег до новини, разнородна информация, мнения на приятели. Нашите собствени страхове и логика също играят съществена роля в това, което ще решим да приемем и установим като свое „верую“ за ситуацията. След като вече имаме установено мнение, ние ще го изговорим на глас, ще го покажем чрез пост в социалните мрежи, ще споделим статия с приятели, ще спазваме или няма да спазваме конкретен тип предпазни мерки. Ще обвиняваме едни или други хора. Въпросът е този: дали това, което ще изговорим навън като думи и убеждение на нашето сърце в този критичен момент е мотивирано от любов, е в полза на останалите и най-вече дали ще е за слава на Бога?
Нека си зададем няколко въпроса, които да ни помогнат да подсигурим истината, ползата, любовта и прославата за Бога в думите ни в момент на страх и отчаяние.
1. Мога ли да заложа живота си на това, което мисля в момента?
„Не смятай себе си за мъдрец. Бой се от Господа и избягвай злото.“ (Книга Притчи, гл. 3, ст. 7*)
„Сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна“ (Първо послание към коринтяните, гл. 13, ст. 12*)
Изкушаващо е да мислим, че знаем всичко или че сме разбрали фактите по-добре от останалите. Възможно е също да решим, че имаме мисията да разгласим дадена информация, защото тя е истината за нас. Тогава въпросът е: можем ли да си заложим живота, че това, което мислим е сто процента истина? Ако не, то кое е истината с главно „и“? Божието слово е истината. На страниците на Библията ще открием информация, на която напълно можем да се доверим, тъй като нейният Вдъхновител не е човек, а самият Свети Дух. Бог е и Този, Който е съхранил целостта и непроменимостта на думите на Словото Си, Които са били превеждани и препреписвани в продължение на стотици години от човеци.
2. Полезно ли е за другите това, което ще кажа или ще напиша?
„Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко служи за съзидание. Никой да не търси своята изгода, но всеки да търси полезното за другия“ (Първо послание към коринтяните, гл. 10, ст. 23-24*)
Разбира се, полезността е донякъде субективна. За един човек конкретно нещо може да бъде от голяма полза, а за друг – да бъде напълно безполезно. В цитирания стих ап. Павел говори на вярващите в Коринт относно яденето на месо и на храна, жертвана на идоли. Много пъти го разглеждаме само в този конкретен битов смисъл: „Става дума просто за храна“. Всъщност апостолът извежда принцип. Ние може да сме окей с нещо, то да не противоречи на вярата и принципите ни, да не ни смущава или разклаща, но може да е много „болна тема“ за някого другиго. Тогава имаме отговорност да запазим равновесието в другия, докато самият той извърви пътя, по който ние сме минали, и достигне до нашата стабилност. В това се крие любовта към ближния.
3. Носи ли прослава за Бога това, което ще кажа или ще напиша?
„Не нас, Господи, не нас, а Своето име прослави заради Своята милост, заради Своята вярност. Защо езичниците да казват: „Къде е техният Бог?“ (Псалм 115, ст. 1-2*)
„Вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим“ (Ев. от Лука, гл. 17, ст. 10*)
Може и да се запитате: „Как би могло да не прославя Бога, ако е истинно и за доброто на останалите?“. Лесно. Когато приемем славата за себе си. Това може да стане видимо или тайно в сърцето ни. Отново силно сме изкушени да повярваме, че като казваме, мислим или действаме правилно и за доброто на останалите в това критично време, ние всъщност сме по-свети от другите. Няма нищо лошо в това да си дадем сметка за доброто, което сме извършили, но не и да приемем, че го правим със собствени сили или защото имаме нещо повече в себе си и характера си от другите около нас. Всичко добро „идва от горе“, затова и цялата слава и възхищение трябва да е насочена нагоре, към нашия небесен Приятел и Баща.
Предизвикателство за седмицата: Прегледай споделените публикации в профилите си в социалната мрежа. Има ли нещо, което не искаш да стои повече на вниманието на всички? Да, може да си го публикувал в емоционален момент или в момент на слабост и гняв, но имаш и правото да го премахнеш. Насърчаваме те в това извънредно време да допускаш до себе си и до кръга си от приятели онлайн само такава информация, която е преминала през горните три въпроса, които обсъдихме: „Пълната истина ли е?“, „Полезно ли е за останалите?“, „Носи ли прослава на Бога?“. Вярваме, че си искрен, обичащ и смирен, но вярваме също, че винаги има накъде да растем още в истината, любовта и смирението.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: MJ-S/Unsplash.com
