BG | EN

Блог

Между две реалности

Има две паралелни вселени, които ние паралелно населяваме, ако така можем да го обясним. Поради сблъсъка на духовното и материалното вярващите в Бога много пъти изглеждат и звучат налудничаво...

„(…) остана твърд, сякаш виждаше Невидимия.“ (Послание към евреите, гл. 11, ст. 27б*)

 

   Като християнин със сигурност си се сблъсквал с това да обясниш на скептик защо вярваш в Бога. Един от основните доводи на атеистите е, че науката и емпиричните доказателства сочат, че Бог не съществува, а светът се е създал от само себе си. За атеистите или хората, които се двоумят дали Бог съществува или не, са нужни доказателства или нещо, което да могат да докоснат, усетят и видят. Всъщност това е нужно за всеки един човек в света. Ние не правим изключение. Вярата в Бога изисква да се сблъскаме на първо време със собствените си човешки предразсъдъци и ограничения в ума, които ни казват, че щом не Го виждаме, щом не Го чуваме физически, щом има смърт и разруха, щом… щом… щом…, явно Бог е измислица. 

   Знаем, че вярата е „е твърда увереност в онова, на което се надяваме, и убеденост в онова, което не се вижда“. (Послание към евреите, гл. 11, ст. 1*, по-тъмният шрифт е наш) Тоест вярата може да бъде подкрепена от това, което виждаш (природата, доброто в хората, обстоятелства, които се нареждат по необясним начин), но може и да бъде съборена от видяното/чутото (войни, болести, смърт, бедност, несправедливост). Излиза, че нашите физически сетива не са ключови, щом става дума за вяра. Не можем да се доверим на това, което възприемаме от физическия свят, когато трябва да запазим вярата си в Бога в трудни моменти. Кое може да ни насърчи и изпълни с увереност, че Бог е силен, мощен, че държи всичко под пълен контрол, че ни обича с цялото Си сърце и че ще извърши всичко, което е обещал? Тук идва втората реалност, която съществува в нас като вярващи.

   Има две паралелни вселени, които ние паралелно населяваме, ако така можем да го обясним. Поради сблъсъка на духовното и материалното вярващите в Бога много пъти изглеждат и звучат налудничаво – спокойни са, когато другите треперят, плачат, когато другите се забавляват, ограничават се, когато другите се отдават на удоволствия, прощават, когато другите дори не са поискали прошка, радват се, когато страдат. Няма логика, нали? Ето какво ап. Павел съветва вярващите в Коринт преди близо 2 хил. години: „Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат, и онези, които плачат – сякаш не плачат, и които се радват – сякаш не се радват, и които купуват – сякаш не притежават,  и които се ползват от този свят – сякаш не се ползват, защото този свят е преходен“. (Първо послание към коринтяните, гл. 7, ст. 29-31*)

   Едната реалност е физическият свят, в който живеем. Спим, храним се, пием вода, работим, готвим, чистим, творим с ръцете си и умовете си. Физическите ни тела се изхабяват и в един момент започват да проявяват някои симптоми на болка, слабост или болест. В крайна сметка, с всяка следваща година се приближаваме към нещо друго, към един друг свят. Този друг свят и преходът към него биха били много страшни, ако не живеехме в него още тук на земята. Когато Иисус умира и побеждава греха и смъртта на кръста, Той не просто ни „подарява билет за рая“. Той директно отваря вратите на Небесното царство за нас още тук на земята и ни казва: „Само вярвай!“. Борбата и победата над света е в това: да повярваме в Иисус Христос и да знаем, че тук не е нашият дом и че това около нас, което можем да видим, усетим, чуем, докоснем и преживеем, не е пълната истина и няма да съществува завинаги: „всеки, който е дете на Бога, побеждава света. И тази е силата, която победи света – нашата вяра. Кой побеждава света, ако не този, който вярва, че Иисус е Божият Син?“. (Първо послание на ап. Йоан, гл. 5, ст. 4-5*) Какво ще рече да победим света? Побеждаваме греха, страстите на плътта, побеждаваме силата на физическото, като не го оставяме да диктува нашите мисли и да влияе на вярата ни. С тази победа ние сме преселини в Божието царство още тук на земята.

„Попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус им отговори: „Божието царство няма да дойде така, че да бъде забелязано по външни знаци,  нито ще рекат: „Ето тук е, или пък там.“ Защото, ето Божието царство е вътре у вас.“ (бел: или „сред вас.“; Ев. от Лука, гл. 17, ст. 20-21*)

  Скъпи приятелю, ти си носител на Божието царство заради Светия Дух, Който Бог е изпратил да живее в теб след покаянието ти. Бъди силен, дори и на моменти да има противоречие между това, което виждаш и това, в което вярваш, дори и двете реалности, в които паралелно живеем, да се сблъскват. Нека вярата ти се храни от Свещеното писание, а не от всички останали човешки писания, които ще срещнеш. Не вярвай на очите, ушите, чувствата и страховете си. Ето какво Иисус ти обещава: „Аз ще измоля от Отец и ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас за вечни времена – Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. А вие Го познавате, защото Той е с вас и ще бъде у вас. Няма да ви оставя сираци – ще дойда при вас. Още малко време и светът няма повече да Ме вижда, а вие ще Ме виждате. Защото Аз живея и вие ще живеете“. (Ев. от Йоан, гл. 14, ст. 16-19*, по-тъмният шрифт е наш)  

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

Снимки: Adrien Converse/Unsplash.com

Прочети още

Истина или не?
Истина или не?
Как да проверим дали дадено християнско твърдение е истина в 3 стъпки

„Грехопадението не започва с първата хапка от забранения плод. Тоест, не започва с акта на неподчинение. Започва с лъжлива или невярна идея..."

Твориш или рушиш?
Твориш или рушиш?
 

Не си представяй вдъхновението като някакво събитие, за което трябва да чакаш и което не зависи от теб. То вече е качество на твоя дух.

Не бягай от болката
Не бягай от болката
 

Самата болка я има и бягството от нея е невъзможно. Това, което ни е нужно, е причина и смисъл, за да я обезсилим и издържим победоносно.