BG | EN

Блог

Вярваме, за да пожънем

Житното зърно с месеци стои скрито под земята преди напролет от черната почва да се покажат нежните зелени стръкчета. В началото са много малки. Толкова, че може дори да не ги забележиш и уморено да вдигнеш очи към небето с някой друг нетърпелив въпрос.

„Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята, спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае, защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа“ (Ев. от Марк, гл. 4, ст. 26-28*)

„И тъй, братя, бъдете търпеливи, докато дойде Господ. Ето земеделецът очаква ценния плод от земята и заради него е търпелив, докато падне дъжд наесен и напролет. Бъдете и вие така търпеливи! Нека укрепнат сърцата ви, защото пришествието на Господа наближава.“ (Послание на ап. Яков, гл. 5, ст. 7-8*)

 

  Това изглежда да е най-пасивният етап от страна на земеделеца, докато очаква реколтата. Отново – само изглежда. Всъщност това е етапът, в който растат всички – и посевите, и земеделецът. До голяма степен е и време за принудителна почивка, която за някои от нас може да си е цяло предизвикателство. „Как така аз да не правя нещо?“, „Как така да си замълча?“, „Ама нещата отиват на зле!“ са все мисли, с които ще се бори един земеделец, който разчита твърде много на себе си и своя труд. 

  Не е лошо да сме отговорни хора. Напротив, Библията ни учи точно на обратното. Не можем да стоим пасивни там, където трябва да се намесим и да помогнем, за да променим нещата за добро. Но отново, добрият земеделец знае кое зависи от него и кое – не. Знае също от опит, че има естествен период на растеж, който се случва скрито в почвата и той самият няма как да го наблюдава. Това не го обезкуражава, особено когато това не е първата му сеитба. Той е виждал как се случват нещата и преди. Възможно е и да е претърпявал големи загуби, защото някои обстоятелства не са в неговата власт. Тук е моментът на доверието ни в Бога – виждали сме и знаем какво Господ е правил в живота ни лично и в този на наши познати. Бог и Неговата вярност можем да открием в непроменимия закон на размножаването, на раждането на нов живот. Семето дава плод, защото това са физическите и биологическите закони, на които всичко живо се подчинява. Духовното семе дава плод, защото „Моето слово, което излиза от устата Ми, не се връща при Мене празно, а извършва това, което искам, и обогатява онзи, при когото съм го изпратил“. (Книга на пророк Исаия, гл. 55, ст. 11*)

  Тази е частта, която не е нашата – самата трансформация дълбоко в човешкото сърце, което само Светият Дух може да извърши. Колко дълго отнема периодът на очакване на плода? Няма определен срок. Растежът зависи основно от фактори, които са извън способностите и възможностите на земеделеца: ако сме „посяли“ Божието слово в нечие сърце, дали, как и кога Словото ще даде траен плод зависи от Светия Дух и волята на другия човек. Обикновено очакваме бързи резултати или ако не бързи, то поне изчислими: „Ако съм дал това и толкова, то би трябвало вече…“. Няма такова правило, което да намерим в Божието слово. Единственото, което Бог ни оставя като заръка, е да очакваме с вяра, а не с гледане и наблюдаване. 

  Дотук говорихме за себе си като за земеделци, а за житните зърна и реколтата като за покаялите се и повлияни от Словото хора, до които сме имали достъп и които сме обгрижвали. Картината обаче няма да е пълна, ако не поставим и сами себе си на мястото на житното зрънце. По един или друг начин Господ е достигнал и нас със Словото Си, някой също е посял в почвата на нашите сърца, за да се наричаме днес Христови ученици. На кой етап сме от процеса обаче? Ако сме на тъмно, тихо и влажно в недоумение дали ще видим отново слънчевата светлина, сега е моментът на вяра и търпение до пробива. До първата глътка свеж въздух, до първия лъч светлина, до заслепяващата гледка на всички класове около нас, полюшвани от вятъра. „Защото сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна“ (Първо послание към коринтяните, гл. 13, ст. 12*)

  Житното зърно с месеци стои скрито под земята преди напролет от черната почва да се покажат нежните зелени стръкчета. В началото са много малки. Толкова, че може дори да не ги забележиш и уморено да вдигнеш очи към небето с някой друг нетърпелив въпрос. Ако обаче изчакаш с увереност в Този, Който е дал и снега,  и дъжда, а сега и пролетното слънце, ще започнеш да забелязваш, че земята вече не е толкова черна. Вече зеленее. 

 

Предизвикателство за седмицата: Посей нещо в саксия, чаша, кофичка от кисело мляко или дори в памук. Помниш как сме сели бобчета в памук като деца, нали? Идеята е да имаш наблюдение над процеса на растежа и да видиш, че за всяко нещо трябва време, за твоя труд и за твоя характер – също. Наблюдавай как расте посятото и си припомняй, че Господ и Неговото Слово правят да растеш и ти. Утре няма да е като днес. Ти няма да си същият.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици© Българско библейско дружество 2013. 

Фотоколаж: Кирил Веселински

Прочети още

Не бягай от болката
Не бягай от болката
 

Самата болка я има и бягството от нея е невъзможно. Това, което ни е нужно, е причина и смисъл, за да я обезсилим и издържим победоносно.

Надежда, която се сбъдва
Надежда, която се сбъдва
 

Всички сме чували да използват израза „напразни надежди“, когато очакванията на някого не се сбъдват. Как ще обясним факта, че и ние като Божии деца сме имали някакви очаквания от Бога, които не са се сбъднали?

Кое е твоето доказателство?
Кое е твоето доказателство?
 

Свидетелите са хора, които могат да застанат с живота си зад това, което знаят, което са видели, което вярват с цялото си същество. Какво е това преживяване, което ние имаме като вярващи в Господ Иисус хора, което би ни дало сила дори да умрем за Него?