„Нали ти заповядах: бъди твърд и храбър! Не се бой и не се ужасявай, защото твоят Господ Бог е с тебе, където и да отидеш.“ (Книга на Иисус Навин, гл. 1, ст. 9*)
Какво е характерното за смелостта освен превъзмогването на определен страх или несигурност? При нея има силна мотивация, нелогична за заложения ни механизъм за самосъхранение. Той действа на основата на страх – от височини, от насекоми, от тъмното, от говорене пред публика, от опитване на нови неща, от неспособност за справяне, от отхвърляне. Всички тези страхове, колкото и неприятни да са и колкото и маниакални да могат да станат, всъщност са естествени и са заложени в човека с цел. Идеята е страхът да действа като „червена лампа“, която да се включва всеки път, когато бихме предприели нещо с лоши последици за духа, душата или тялото си. Какъв е проблемът със страха тогава? Защо в Библията на толкова много места е записано „Не бой се!“, „Не се страхувай!“, след като страхът действа като сигнал за предпазване?
Смелостта е еднопосочна, страхът – не
Не можем да кажем, че да си смел винаги означава да си безразсъден или да постъпваш нелогично. Понякога смелост може да бъде да се обадиш по телефона на някого, с когото не сте в добри взаимоотношения. Общото за всички случаи, в които проявяваме смелост е, че вървим винаги в една посока – срещу страха. Тоест, смелостта сама по себе си носи дискомфорт, понякога дори загуби. Знаем за много героични истории, изучаваме ги в училище от деца – Левски, Ботев, Раковски, Райна Княгиня. Смелостта винаги се противопоставя на страха, независимо дали той е оправдан или не, защото зад нея стои сила и мотивация, по-голяма от самия страх. Той, от своя страна, невинаги е в наша полза. Да се страхуваш от духове и да се страхуваш от височини не са еднозначни неща. Да те е страх от това, че можеш да вземеш грешно решение в ситуация и да се страхуваш винаги, когато трябва да решаваш сам не са равностойни страхове. Защо? Понякога страхът е оправдан, понякога – не. Понякога може да те предпази, но много често просто те държи на пауза и в безпокойство. Зависи от това какво го мотивира – дали желанието да избегнем греха, да угодим на Бога и да помогнем на някого или желанието да се справим сами и тежестта на това непосилно бреме: „Страхът се превръща в примка пред хората; а който се надява на Господа, ще бъде в безопасност“. (Книга Притчи, гл. 29, ст. 25*)
Смелостта трябва да бъде мотивирана от любов
Защо в Божието слово смелостта не е противното на страха? Казва се: „Любовта у нас достига съвършенство, така че да имаме дръзновение в съдния ден, защото ние живеем в този свят така, както Той живя. Няма страх в любовта. Съвършената любов отхвърля страха, защото в страха има мъка. Който изпитва страх, той не е съвършен в любовта“ (Първо послание на ап. Йоан, гл. 4, ст. 17-18*, по-тъмният шрифт е наш) Според Библията противоположното на страха е любовта. Тя е основният мотиватор, който ни предизвиква да застанем срещу логика, емоции, опасности, възможни сценарии, страдание, загуба или дори смърт в името на това да извършим Божията воля. Това прави нашият Господ Иисус Христос на кръста, а преди това и в Гетсиманската градина, когато потта от лицето Му капе на земята, примесена с кръв. Да обичаме и да живеем като Христос, е битка. Много пъти трябва да застанем срещу самите себе си, срещу обстоятелствата, прогнозите и дори човешкия разум. Но ако знаем, че Бог изисква нещо от нас и виждаме, че то е библейски мотивирано и оправдано за доброто на други хора или дори на самите нас, то нямаме избор освен да сме смели. Смелостта не е чувство. Тя е действие. Крачката на любов, която ти, аз, ние трябва да направим в правилната посока, за да изпълним Божия план за деня, месеца, за живота си.
Предизвикателство за седмицата: Има ли нещо, което знаеш, че трябва да направиш, но успешно игнорираш и отлагаш вече много време? Знаеш ли, че Бог го иска от теб за твое добро и за доброто на останалите около теб? Какво те спира, какъв сценарий на загуба и провал виждаш пред себе си, който да те спре да бъдеш смел/а? Възможно ли е да си забравил Кой е до теб и Кой е Този, Който те призовава да го направиш. Нека този стих да те насърчи да постъпваш смело през тази седмица: „Той стана Спасител за тях. Той им съчувстваше във всичките им страдания и ангелът на присъствието Му ги спаси; Той ги изкупи с любовта Си и със състраданието Си, пое ги и ги носи през всички древни дни“. (Книга на пророк Исаия, гл. 63, ст. 8б-9*, по-тъмният шрифт е наш) Крачката на смелост ще е Негова, ти просто скочи в прегръдките на Своя небесен Баща.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Jeremy Bishop/Unsplash.com
