BG | EN

Блог

Сеем, за да пожънем

Защо някой хвърля труд, време, усилия, енергия, мечти и грижа за нещо, което би могло да е пълен провал и разочарование. Кое може да ни мотивира във време, в което всичко е обвито в мъгла? Трябва да си отговорим на два други въпроса преди това...

„Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа към облаците, няма да жъне. Тъй както ти не знаеш откъде идва диханието и как се образуват кости в утробата на бременна, така не знаеш също делата на Бога, Който твори всичко това.  Сей семето си сутрин и до вечерта да не почива ръката ти, защото ти не знаеш дали едното или другото зърно ще преуспее, или и двете ще бъдат еднакво добри.“ (Книга Еклисиаст, гл. 11, ст. 4-6*, по-тъмният шрифт е наш)

 

  Пролетта е тук. И не, не говорим само за новия сезон, който усещаме в аромата на вятъра, в докосването на слънчевите лъчи или в песента на птиците наоколо. Сезонът на събуждане за нов живот е тук. Уморени ли сме от сивотата, страха, трескавото мислене и въпросите, които сякаш няма да имат отговори в следващите месеци. Може би няма по-обезсилваща човека мисъл от тази: „Няма смисъл да се бориш“. Друга подобна мисъл е: „Всичко върви на зле“. Това са „облаците“ и „вятъра“, за които говори Соломон в книга Еклисиаст. Ако се вслушваме в порива около нас, ако потръпваме от студ в сянката на облаците, впили уплашено очи в небето, всяка съзидателна сила в нас ще се стопи. Защо? Защото страхът влиза през ушите и очите точно както и вярата: „Вярата идва от слушане на проповедта, а проповедта – от Божието слово“. (Послание към римляните, гл. 10, ст. 17*)

  Истината е, че наистина не знаем. Никой от нас не знае какво точно го очаква в следващите седмици, месеци или дори дни. Точно както земеделецът няма гаранция, че това, което сее и инвестира, ще даде достатъчно, за да покрие поне загубата. Тогава защо сее, защо обработва? Защо някой хвърля труд, време, усилия, енергия, мечти и грижа за нещо, което би могло да е пълен провал и разочарование. Кое може да ни мотивира във време, в което всичко е обвито в мъгла? Трябва да си отговорим на два други въпроса преди това. 

  • Какво иска Бог от мен сега?

  Въпросът е какво иска Бог, а не какво искаме ние или ти. Всъщност, ако наистина копнеем да познаваме Бога, Неговия характер, истината на Словото Му, то нашите стремежи и мечти в един момент ще започнат да се препокриват с Неговата воля. Няма нищо по-добро от целите и желанията на Бога за нашия живот, това е истина, на която можем да се доверим. Уви, не винаги нашите сърца и умове са достигнали до тази зрялост или са приели напълно тази истина. Затова не можем да се доверяваме само и единствено на себе си и нещата, които на нас ни се искат. Всяка мечта, копнеж, желание, цел и труд, който осъществяваме, трябва да се съгласуват с Божието слово. И тя няма да е суха заповед, която ще изпълняваме само защото „така е правилно“, а ще е най-вдъхновяващата мисъл в ума ни сутрин, когато се събудим и най-удовлетворяващото усещане вечер преди да заспим. Божията воля е съвършенство, вдъхновение и творчество. „И недейте се съобразява с този свят, а се преобразявайте чрез вашия обновен ум, за да разпознавате от опит каква е Божията воля – кое е добро, приятно за Него и съвършено“. (Послание към римляните, гл. 12, ст. 2*) Нашият обновен ум ще разпознае какво желае Бог, ще се съгласи с него и ще бъде вдъхновен естествено и свръхестествено, за да го постигне.

  • Какво ми е дал, за да го постигна?

  Дава ти най-вече и на първо място Духа Си. „Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“ Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца.“ (Послание към римляните, гл. 8, ст. 15-16*) Това е Божият дух, Който ни възстановява и прави едно с Иисус Христос, с Неговите страдания, но и с Неговото възкресение. Така Христос всъщност живее в нас. Затова се казва, че сме и „повече от победители“ – не чрез себе си, своята сила или умения, а чрез Божият дух, Който ще изпълни целите и намеренията си чрез телата и душите ни.

  Бог ти дава и възможности. Дава ни време и конкретни ситуации, в които да вземем решение, да се намесим, да кажем дума, да се усмихнем, да предложим план, да се застъпим за някого или нещо, да покажем любов и прошка. Всичко това са дадени възможности, за които Бог вече е промислил сила и умение в теб самия, за да ги посрещнеш и да реагираш правилно и съзидателно. Господ никога, никога не създава нищо излишно – нито хора, нито обстоятелства.

 

Предизвикателство за седмицата: Твори, скъпи приятелю! Сей добри семена тази седмица. Ето някои идеи, за които ние се сещаме, но вярваме, че Божието слово и Неговият тих глас могат да разкрият лично на теб много повече възможности да „сееш“, за да пожънеш. 

Можеш да звъннеш на приятел и да го изслушаш, да помогнеш с физически труд или средства на възрастен съсед или познат, да споделиш стих от Библията в профила си в някоя социална мрежа. Ако имаш двор или градина, можеш да оплевиш тревата. Свириш ли, рисуваш ли, пееш ли, пишеш ли? Дай си време на творчество. Просто действай. Не оставяй ума си да блуждае, гледайки облаците. Дай на тялото си, душата и ума си възможности да създават. Може да не видиш плод веднага, но се довери на Обещаващия. Ще пожънеш.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Freestocks/Unsplash.com 

Прочети още

Споделяй смело
Споделяй смело
 

Разбирате ли? Когато говорим, за нещо, което познаваме, каквото и да е то, говорим свободно. Още повече, когато виждаме необходимостта на някого от тази информация. Защо не говорим така и за Иисус Христос?

Кое е твоето доказателство?
Кое е твоето доказателство?
 

Свидетелите са хора, които могат да застанат с живота си зад това, което знаят, което са видели, което вярват с цялото си същество. Какво е това преживяване, което ние имаме като вярващи в Господ Иисус хора, което би ни дало сила дори да умрем за Него?

Царят
Царят
 

„Безопасен?“- каза господин Бобър – „Не чу ли какво каза госпожа Бобър? Кой е споменавал нещо за „безопасен“. Естествено, че не е безопасен. Но е добър. Той е царят, казвам ти!“