BG | EN

Блог

От зрънце към плод

.сеем. работим. вярваме. жънем.

Какво осмисля ставането ти сутрин? Защо мислиш, че продължаваш да се бориш с предизвикателствата на всеки ден, на всеки месец, на всеки следващ сезон и година? Отговорът е в една малка дума с огромно значение: цел.

 

 

   Какво искаш да се случи чрез и в живота ти? Какво осмисля ставането ти сутрин? Откъде имаш силата да работиш, да пазаруваш, да ремонтираш, да чистиш у дома, да готвиш, да възпитаваш деца, да мислиш едновременно за толкова много неща, да планираш и мечтаеш? Защо мислиш, че продължаваш да се бориш с предизвикателствата на всеки ден, на всеки месец, на всеки следващ сезон и година? Отговорът е в една малка дума с огромно значение: цел. Намираме смисъл да продължим в моменти на най-голяма болка, умора и отчаяние, защото има нещо, поставено в сърцата ни, което да ни държи живи физически и духовно. Това е Божията цел и намерение за света, която се осъществява лично за и чрез всяка отделна човешка душа. Какво е това универсално нещо, което Бог желае да се осъществи за всички хора? Бог иска да ни подари спасение и вечност в Своето присъствие. Желае го за теб, за нас, за онези, които обичаме, за тези, които не харесваме, за тези, които смятаме, че дори не го заслужават. Това е било желанието Му и за Юда, за онзи разбойник на кръста, който му се подигра, за Хитлер, за Сталин, за всеки, абсолютно всеки. За да се стигне до момента на личен осъзнат избор, в който човек да избере Живота или смъртта, има нещо друго и това е чуването на добрата вест.

 

  • сеем

 

„Излезе сеяч да сее семе (…) Тази притча означава: семето е Божието слово.“ (Ев. от Лука, гл. 8, ст. 5а, 11*)

„Колко желани са върху планините стъпките на благовестника, който възвестява мир, благовестява радост, проповядва спасение, който казва на Сион: „Твоят Бог се възцари!“ (Книга на пророк Исаия, гл. 52, ст. 7*)

 

  Разбираш ли защо си жив? Жив си, за да сееш. Това е първата стъпка към постигането на вечния смисъл, заложен от Създателя за цялото човечество. Първата стъпка е и към осмислянето на бурите, болките, битките, труда и умората, радостта и надеждата в твоя собствен живот. В осъзнаването на това, че всичко, което преживяваме като общество, но и като отделни хора, има смисъл, се крие и нашата сила. Пролетта дойде, а с нея и много неизвестни. Какво да правим, има ли смисъл да го правим, ще даде ли желания резултат, ами ако всичко се провали, ако бъдещето е мрачно? Кой може да ни каже? В своето евангелие Лука разказва една притча, в която Господ Иисус описва земеделец. Той, земеделецът или сеячът, излиза да сее семе. Хвърля семена, а те падат на различни места, на различни почви, а обстоятелствата при всяко отделно семе определят дали и колко плод ще даде то. Забележи, че сеячът не се опитва да изчисли какъв процент от посевите ще си струват труда и усилията. Той знае, че винаги ще има загуби и тези загуби не зависят от него самия. Знае още обаче, че ще има семена, които „ще се братят“ успешно, ще устоят на студената зима и ще покълнат на пролет, за да узреят в златен кехлибар през лятото.

  Семето е Божието слово. Ти, ние, всеки един вярващ в Бога човек „сее“ осъзнато или не – чрез думи, обхода, чрез поглед, чрез послание, чрез споделяне в социалната мрежа, чрез любовта, която даряваме или не даряваме, чрез всяко вдишване и издишване, „защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме“. (Деяния на апостолите, гл. 17, ст. 28*)

 

  • работим

 

 „Eдни зърна паднаха край пътя, но бяха стъпкани и птиците ги изкълваха. Други паднаха на камък и когато поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага. Други пък паднаха между тръни и тръните, които израснаха с тях, ги заглушиха.  А други зърна паднаха на добра почва, и като поникнаха, дадоха стократен плод.“ (Ев. от Лука, гл. 8, ст. 5б-8а*)

„Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви (…) Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос." (Послание към галатяните, гл. 4, ст. 11, 19*) 

 

  Сеенето е видим и явен процес. Имаме семена в ръцете си – Божието слово и посланието на примирението. Имаме силата в сърцето си, която идва от радостта на нашето лично спасение. Радостните хора не могат да скрият усмивките си. Имаме периметър на засяване, това са хората, които ни виждат, познават и общуват с нас. Какво следва? Следва грижа за посятото. Ако си човек, който никога не се е занимавал с отглеждане на житни култури и по-конкретно, на пшеница, лесно би си помислил, че след сеитбата имаш просто няколко месеца на почивка и очакване на житните класове. Да, но не! Имаш доста работа, докато стигнеш момента на очакването. 

  Трудът, който сеячът полага е в две посоки – да се бори с вредителите по посевите и да влияе на условията, в които житото расте. Вредителите са ясни. Те са външната заплаха – вредни насекоми, плевели. Всичко, което се възползва от израстващите класове, което „краде“ от ресурсите, добрите вещества в почвата и от здравето и живота на самите посеви. Как добрият земеделец разбира, че има проблем с бъдещата реколта? Наблюдава я много внимателно. Чувствителен е към всички промени, към появата на болест или повреда, към всичко ново и непланирано. Как най-добрият земеделец се бори с вредителите и опасността от тях? Като предварително се е подготвил, като ги познава добре и предвижда наличието им в един или друг етап от растежа на посевите. Вредители винаги ще има, защото те ходят там, където биха могли да вземат. Ако разгледаме грижата за посевите като духовно служение, нашата грижа като земеделци, е да познаваме първо кои са вредителите и да сме нащрек за тяхното появяване. В притчата за сеяча някои изброени вредители са тръните и плевелите, които задушават житото и то загива. Иисус обяснява на своите ученици, че тези задушаващи „тръни“ са житейските проблеми и грижи, алчността и кариеризма, желанието просто да се забавляваш и да не мислиш за нищо важно, казано с наши думи. Освен този тип вредители има и неблагоприятни условия като сбита или камениста плитка почва, където семето или не може да покълне, или не успява да пусне дълбок корен и изсъхва от силното слънце. Добре, след като в притчата не се говори за нищо друго освен за сеене, защо да мислим, че трябва да правим нещо друго? Защото проследяваме живота на ап. Павел, ап. Петър, ап. Йоан, на Тимотей, на Тавита, на Прискила и Акила, на всички новозаветни библейски герои и най-вече на самия Господ Иисус Христос. Те не просто изнасят речи и семинари, не просто пускат статия в някой блок или постват снимка с добро послание във Фейсбук по празниците. Те се грижат и отделят внимание на хората, които са им поверени. Обичат ги в действителност и на практика, наставляват ги, служат им, изобличават ги, насърчават ги. Помагат им да растат и да узреят. Създаваха не просто добри познанства, а ученици чрез приятелство, лична жертва и пример. Това е процес, изисква време, емоции, усилия, жертви и много пъти разочарования. Но си струва за онези последни семенца, които падат на добра почва.

 

  • вярваме

 

„Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята, спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае, защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа.“ (Ев. от Марк, гл. 4, ст. 26-28*)

 

„И тъй, братя, бъдете търпеливи, докато дойде Господ. Ето земеделецът очаква ценния плод от земята и заради него е търпелив, докато падне дъжд наесен и напролет. Бъдете и вие така търпеливи! Нека укрепнат сърцата ви, защото пришествието на Господа наближава.“ (Послание на ап. Яков, гл. 5, ст. 7-8*)

 

   Това изглежда да е най-пасивният етап от страна на земеделеца, докато очаква реколтата. Отново – само изглежда. Всъщност това е етапът, в който растат всички – и земеделецът, и посевите. До голяма степен е и време за почивка, която за някои от нас може да си е цяло предизвикателство. „Как така аз да не правя нещо?“, „Как така да си замълча?“, „Ама нещата отиват на зле!“ са все мисли, с които ще се бори един земеделец, който разчита твърде много на себе си и своя труд. Не е лошо да сме отговорни хора. Напротив, трябва да не стоим пасивни там, където можем да се намесим, да помогнем, за да променим нещата за добро. И отново, добрият земеделец знае кое зависи от него и кое – не. Знае също от опит, че има естествен период на растеж, който се случва скрито в почвата и той самият няма как да го наблюдава. Това не го обезкуражава, особено когато това не е първата му сеитба. Той е виждал как се случват нещата и преди. Възможно е и да е претърпявал големи загуби, защото някои обстоятелства не са в неговата власт. Тук е моментът на доверието ни в Бога – виждали сме и знаем какво Господ е правил в живота ни лично и в този на наши познати. Бог и Неговата вярност можем да открием в непроменимия закон на размножаването, на раждането на нов живот. Семето дава плод, защото това са физическите и биологическите закони, на които всичко живо се подчинява. Духовното семе дава плод, защото „Моето слово, което излиза от устата Ми, не се връща при Мене празно, а извършва това, което искам, и обогатява онзи, при когото съм го изпратил“. (Книга на пророк Исаия, гл. 55, ст. 11*)

  Тази е частта, която не е нашата – самата трансформация дълбоко в човешкото сърце, което само Светият Дух може да извърши. Колко дълго отнема периодът на очакване на плода? Няма определен срок. Обикновено очакваме бързи резултати или ако не бързи, то поне изчислими – ако сме дали това и толкова, то би трябвало вече… Няма такова правило, което да намерим в Божието слово. Единственото, което Бог ни оставя като заръка, е да очакваме с вяра, а не с виждане. Житното зърно с месеци стои скрито под земята преди напролет от черната почва да се покажат нежните зелени стръкчета. В началото са много малки. Толкова, че може дори да не ги забележиш и уморено да вдигнеш очи към небето с някой друг нетърпелив въпрос. Ако обаче изчакаш с увереност в Този, Който е дал и снега,  и дъжда, а сега и пролетното слънце, ще започнеш да забелязваш, че земята вече не е толкова черна. Вече зеленее. 

 

  • жънем

 

„Какво всъщност е Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте? И всеки се труди, според колкото Господ му е дал. Аз посадих, Аполос поливаше, но Бог направи да израсте. Така че нито който сади, е нещо, нито който полива, а само Бог, Който прави да расте.“ (Първо послание към коринтяните, гл. 3, ст. 5-7*, по-тъмният шрифт е наш)

 

  О, мечтана цел – да достигнем до този момент! Всичко се осмисля, появяват се отговорите на всички въпроси, болката се забравя. Остава само прекрасното усещане на радост, победа и благодарност. Благодарност към кого обаче? Много пъти, когато „пожънем“, ще има хора, които искрено ще ни поздравяват или благодарят. Самите ние, сещайки се за всички трудности, през които сме минали, може да започнем незабелязано да приемаме всяка похвала като нещо логично и даже необходимо. Може би дори и задължително. Единственото, което трябва да знаем за този етап, е че той е точно толкова труден, колкото и всички преди него – трудността му е в опазването на сърцето ни на земеделци. Не сме ти и аз, които сме направили зрънцето да даде плод. Участвали сме и това е най-голямата чест и радост, която Господ може да ни подари – да бъдем добри слуги за Него. 

 

  Скъпо сърце, жътвата може да е много далече във времето от теб към момента. Може пък да си в „пролетния сезон“, когато вече виждаш стръкчетата или да си един от щастливците, които хващат сърпа, за да съберат зрелите класове. Във всичко това знай, че трудът ти си струва. Бъди насърчен и пази самосъзнанието си на земеделец. Обичай, работи, моли се, търси Божието лице. Гледай нагоре с усмивка и надежда. Вярваме, че Господ също те гледа с усмивка от небето.

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Колаж: Кирил Веселински

Категория: Статии

Прочети още

Какъв е добрият работник?
Какъв е добрият работник?
 

Нека уточним нещо, което най-вероятно всички добре сме разбрали – на духовната си работа не можем да си подадем оставката. Докато сме живи, работим. Въпросът е как и за кого.

Нека Господ сам говори за Себе Си
Нека Господ сам говори за Себе Си
 

Книгата на пророк Малахия е само три глави, препоръчваме ти да си я прочетеш. Става бързо, а темата ѝ е изключително актуална и днес. Засегнати са три основни проблема, с които ние също се борим днес, а именно досадата, измамата и почитта.

Жънем
Жънем
 

Единственото, което трябва да знаем за този етап, е че той е точно толкова труден, колкото и всички преди него – трудността му е в опазването на смиреното сърце на земеделец.