Статии

Сега, когато идва Рождения Му ден и празнуваме новото начало и новата година, идва време всеки един от нас да поеме по пътя на тази мисия...

Защо именно около Рождество най-често сме готови да обичаме и да правим добро?

Понякога Бог сякаш не ни казва нищо. Може би се питаш дали си на точното място, дали правиш нещата по правилния начин, а когато тези въпроси се съчетаят и с липсата на желаните резултати...

„Кое е мой и кое е чужд товар, кое мога и трябва да нося, но кое трябва да бъде поето от друг“

Стремежът към това да бъдем повече в едно или друго ни вкарва в затворения кръг на гордостта, който се състои от три фази – глад, удовлетворение, провал.

Откъде идва тази нужда в нас да си обясняваме всичко, да „видим“, да „пипнем“, да имаме наша собствена теория за нещо, за да можем да го приемем.

Взаимоотношенията ни с останалите не са константа, нещо непроменимо, напротив – постоянно търпят трансформации и изменения. Много пъти сме водени от моментни емоции, дали положителни или отрицателни.

Едва един ден след Хелоуин е Денят на будителите. Същите онези, без които този текст би достигнал до вас на гръцки, турски или руски език, например.

Ако плачем, то не е ли това все едно да оплакваме загуба или смърт? Всичко, което иска Бог от нас, е най-доброто, но въпреки това, пак ще бъде по-малко от това, което Той дава – Себе Си.

Ние и ти сме били Фенана все някога, може би дори вчера или днес, когато сме погледнали завистливо към колега, приятел или съсед.