Статии

Бог ме вижда и в моментите, в които копнея да бъда видян, и тогава, когато се опитвам да се скрия, защото Го е грижа.

Преписваме на Бога собствените си мотиви за наказание и смятаме, че Той изобличава и наказва от гняв, от наранена гордост, от това, че е имал лош ден или не си е доспал. Каква е целта на Божието изобличение в действителност?

Защо човек може да има хиляди причини да благодари, а в сърцето му да се таи разочарование? Нека видим какво ни пречи да живеем с благодарност.

Радостта и щастието нямат нищо общо с това, което притежаваме физически или материално. Какво пречи на радостта ни в Господ и как да я „задействаме“ съзнателно.

„Наистина те възлюбих с вечна любов!” – това са думите на Бога към теб днес. Позволи Му да те обгърне с нея, да те утеши, да изцери раните в сърцето ти.

Дали определенията, които волно или неволно приемаме, че описват любовта, не орязват истинската ѝ същност и не ни пречат да приемаме любов и наистина да обичаме с глаголи?

„Когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове“. (Второ послание към коринтяните, гл. 7, ст. 5)

Бог задава този въпрос и на теб: „Сине човешки, може ли да оживеят тези кости?“.

Ние нямаме домашни идоли, на които кадим у дома, не спазваме и религиозните традиции на някогашните евреи. Значи ли това, че за нас, съвременните християни, няма опасност да имаме „високо място“?

За нас като хора е невъзможно да разберем дори и бегло това качество на Господ – непроменим.