BG | EN

Блог

Царят

„Безопасен?“- каза господин Бобър – „Не чу ли какво каза госпожа Бобър? Кой е споменавал нещо за „безопасен“. Естествено, че не е безопасен. Но е добър. Той е царят, казвам ти!“

„Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, а името Му – Божие Слово. Небесните войнства, облечени в бял и чист висон, Го следваха на бели коне.  От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите, Той ще ги управлява с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростния гняв на Бога Вседържител. На дрехата и на бедрото Му бе написано името: „Цар на царете и Господар на господарите“.“ (Книга Откровение, гл. 19, ст. 13-16*)

„А един от старците ми каза: „Не плачи! Ето лъвът, който е от Юдовото племе, Давидовият корен, победи и може да разгъне свитъка и да снеме седемте му печата.“ (Книга Откровение, гл. 5, ст. 5*)

 „Безопасен?“- каза господин Бобър – „Не чу ли какво каза госпожа Бобър? Кой е споменавал нещо за „безопасен“. Естествено, че не е безопасен. Но е добър. Той е царят, казвам ти!“  - K. С. Луис, „Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът“


  Хората сме много крехки същества поотделно. Бог ни е създал да живеем в общност, да се нуждаем едни от други, което да ни държи осъзнати за собствената ни недостатъчност. Интересно е, обаче, че когато много хора се обединят, някак си естествено се появява нуждата от водач. Самите хора желаят да излъчат такъв, за да няма хаос, да има посока и яснота, за да има безопасност и мир. 

  Това прави и народът на Израил преди хиляди години – иска да избере за себе си цар. Може би това не изглежда странно или неестествено, като се има предвид как действат и са структурирани съвременните държави. Винаги имат водач. Как обаче Бог реагира на желанието на Израил да си избере цар?

  Пророк Самуил дълго време води народа, но остарява. Тогава решава да постави на службата на съдии своите двама синове Йоил и Авия, чието поведение обаче няма нищо общо с това на баща им. В Библията се казва, че те взимат подкупи и опорочават правосъдието. Народът е разочарован и демобилизиран. Тогава всички идват при Самуил и му казват, че желаят да им избере цар. Той смята това за зло и не е съгласен, обяснява им какви ще са правомощията на царя спрямо тях, но те настояват: „Не, нека има цар над нас и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“ (Първа книга на царете, гл. 8, ст. 19б-20*, по-тъмният шрифт е наш)

  Тогава Самуил застава в молитва пред Бога и чува това: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях“. (Първа книга на царете, гл. 8, ст. 7*) 

  Това е историята за възцаряването на Саул, първия цар на евреите.  

Евреите получават това, което искат. Какъв е проблемът тук?

  Техните желания не са в съгласие с Божиите желания. Защо тогава Бог позволява нещо, което не е според Неговата воля, да се случи? Защото решаваме да сме господари сами на себе си. Да царуваме в нашето малко царство с ограничената власт, която ни е предоставена, издавайки разрушителни укази за себе си и хората около нас. Бог им позволи да си изберат цар, който не можеше да се сравни по нищо с Царя, който народът имаше преди това, самия Яхве. Позволи им това, за да видят разликата между това да служиш на човек и да служиш на Бога – едното е робство, а другото – свобода и безопасност. 

  В живота ти винаги ще има престол и на него винаги ще стои някой. Много „царе“ ще се борят да седнат на трона, твоята човешка природа също ще се бори да се домогне до него. Истината обаче е тази: Единственият законен и истински Цар е Господ Иисус Христос. В Неговите вени тече кралска кръв, Той е заслужил да управлява и всичко ще бъде покорено под краката Му: „Христос трябва да царува, докато покори всички врагове под нозете Си. Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.“. (Първо послание към коринтяните, гл. 15, ст. 25-26*) В присъствието на Царя няма несигурност, страх, гняв, беззаконие, случайност. Когато Иисус царува в живота ни всичко това си отива, защото Той е на полагащото Му се място. 

Предизвикателство за седмицата: Можеш ли да си препишеш или принтираш Псалм 18? Постави го някъде, където ще можеш да го четеш на излизане от вкъщи или когато се прибираш. Всеки път, когато чувстваш несигурност или страх, си припомняй кой е Царят. Не позволявай шумовете около теб да заглушават Божието слово, хвани Библията си и си прочети Псалм 18. Бог наистина е откъм теб!

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Glen Carrie/Unsplash.com

Прочети още

Твориш или рушиш?
Твориш или рушиш?
 

Не си представяй вдъхновението като някакво събитие, за което трябва да чакаш и което не зависи от теб. То вече е качество на твоя дух.

Надежда, която се сбъдва
Надежда, която се сбъдва
 

Всички сме чували да използват израза „напразни надежди“, когато очакванията на някого не се сбъдват. Как ще обясним факта, че и ние като Божии деца сме имали някакви очаквания от Бога, които не са се сбъднали?

Споделяй смело
Споделяй смело
 

Разбирате ли? Когато говорим, за нещо, което познаваме, каквото и да е то, говорим свободно. Още повече, когато виждаме необходимостта на някого от тази информация. Защо не говорим така и за Иисус Христос?