BG | EN

Блог

Жънем

Единственото, което трябва да знаем за този етап, е че той е точно толкова труден, колкото и всички преди него – трудността му е в опазването на смиреното сърце на земеделец.

„Какво всъщност е Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте? И всеки се труди, според колкото Господ му е дал. Аз посадих, Аполос поливаше, но Бог направи да израсте. Така че нито който сади, е нещо, нито който полива, а само Бог, Който прави да расте“ (Първо послание към коринтяните, гл. 3, ст. 5-7*, по-тъмният шрифт е наш)

  О, мечтана цел – да достигнем до този момент! Всичко се осмисля, появяват се отговорите на всички въпроси, болката се забравя. Остава само прекрасното усещане на радост, победа и благодарност. Има две опасности за нас обаче като земеделци в този момент.

Да пожънем под очакваното 

  Направил си всичко необходимо, разорал си почвата, бранувал си я, засял си, валирал си горния слой. Поливал си и си очаквал дълго време с вяра да настъпи лятото. Идва сезон за жътва обаче и това, което „прибираш“ като резултат на своя труд не отразява очакванията ти. Напротив, виждаш пет шепи зърно пред себе си. Възможно ли е да се случи? Да, всички сме го преживявали. Случвало ли се е обаче на някого в Библията? На апостол Павел му се е случвало много пъти. Ясно е, че не говорим за сеитба на истинска пшеница, а за духовен труд – живот на любов, саможертва, инвестиране във взаимоотношения, споделяне на време, ресурси и посланието на Божието слово с хора около нас. Какво се случва, когато се сблъскаме с разочарования и нараняване. Какъв е рискът пред нас като хора, но и като „посланици на помирението“?

„След няколко дена Павел каза на Варнава: „Да отидем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим как са братята.“ Варнава пожела да вземат със себе си и Йоан, наричан Марк. Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени“ (Деяния на апостолите, гл. 15, ст. 36-38*, по-тъмният шрифт е наш)

„Побързай да дойдеш при мене скоро. Защото Димас ме изостави, тъй като обикна сегашния свят и отиде в Солун; Крискент – в Галатия, а Тит – в Далмация. Само Лука е с мене. Вземи Марк и го доведи със себе си, защото ми е полезен в служението. Изпратих Тихик в Ефес. Когато дойдеш, донеси връхната дреха, която оставих в Троада при Карп, както и книгите, особено пергаментите. Ковачът Александър много зло ми стори. Господ да му въздаде според делата му! Ти се пази от него, понеже той се възпротиви твърде много на думите ни. При първата ми защита никой не се застъпи за мене – всички ме изоставиха. Дано не им се вмени за грях!“ (Второ послание към Тимотей, гл. 4, ст. 9-16*, по-тъмният шрифт е наш)

„Много пъти съм пътувал: преминавал съм опасни реки, бил съм в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по безлюдни места, в опасност по море, в опасност от лъжебратя“ (Второ послание към коринтяните, гл. 11, ст. 26*, по-тъмният шрифт е наш) 

  Ето с какво се сблъсква самият Павел, работейки с цяло сърце и пълна вяра на Божията нива. Това може да се случи на всеки един от нас. Да пожънем болка, вместо радост, предателство вместо вярност, хули вместо насърчение. Но това е само на пръв поглед. Всъщност жътвата не е за нас, не ние се ползваме от събраното жито, а Господарят на жътвата. Нашият живот е твърде кратък и периметърът ни на виждане е твърде къс, за да преценим тук на земята какъв плод е дал труда ни. Това, което ни казва Словото обаче е, че „трудът ни в името на Господа не е напразен“.

Да пожънем „опасно“ много

   Много пъти, когато „пожънем“, ще има хора, които искрено ще ни поздравяват или благодарят. Добрите резултати ще са видими както за нас, така и за околните. Самите ние, сещайки се за всички трудности, през които сме минали, може да започнем незабелязано да приемаме всяка похвала като нещо логично и даже необходимо. Може би дори и задължително. Единственото, което трябва да знаем за този етап, е че той е точно толкова труден, колкото и всички преди него – трудността му е в опазването на смиреното сърце на земеделец. Не сме ти и ние, които сме направили зрънцето да даде плод. Участвали сме и това е най-голямата чест и радост, която Господ може да ни подари – да бъдем добри слуги за Него.

„Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга – орач или овчар, ще му рече веднага: „Върви, седни на трапезата“? Няма ли да му рече: „Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш“? Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля. Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим“. (Ев. от Лука, гл. 17, ст. 7-10*)

   Ако прочетем само този пасаж и не сме опознали характера на Христос, разкрит в Писанията, бихме си помислили, че Бог е жесток. Защо Иисус казва това обаче и в какъв контекст е важно за разбирането на тези стихове. По-рано в главата Христос казва на учениците си, че трябва да са внимателни и да прощават. Да прощават на близките и приятелите си. Колкото и пъти да им поискат прошка, да я даряват. Тогава като отговор на това, учениците Му Го молят да укрепи вярата в тях. След това идва обяснението на Иисус за слугата и заповедта. Това, което ни е заръчано да правим за Бога, колкото и малко или голямо да е то, го правим чрез силата и благодатта, която Той ни е дал. Дали ще е да прощаваме, да обичаме, да се трудим, да жертваме, да носим посланието на спасението, да се смиряваме – всичко това правим само защото Бог ни е дал тази способност. Най-безопасното място за нас като Божии деца е подножието на кръста - смирено коленичили там с поглед, вперен в Този, Който прави класовете и хората да растат и да дават добър плод. Когато Бог иска нещо от нас, то е за добро – за нас и за другите. 

  Скъпи приятелю, жътвата може да е много далече във времето от теб към момента. Може пък да си в „пролетния сезон“, когато вече виждаш стръкчетата или да си един от щастливците, които хващат сърпа, за да съберат зрелите класове. Във всичко това знай, че трудът ти си струва. Бъди насърчен и пази сърцето си на земеделец. Обичай, работи, моли се, търси Божието лице. Гледай нагоре с усмивка и надежда. Вярваме, че Господ също те гледа с усмивка от небето.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Фотоколаж: Кирил Веселински

 

Прочети още

9 септември и ние
9 септември и ние
Касае ли и нас онова, което се е случило?

Нека имаме правилно виждане за собственото си минало. Ние може да не сме участници в него или дори да не сме и свидетели на събитията – и все пак нека използваме днешния ден като повод да се помолим Бог да прости на народа ни.

Нека Господ сам говори за Себе Си
Нека Господ сам говори за Себе Си
 

Книгата на пророк Малахия е само три глави, препоръчваме ти да си я прочетеш. Става бързо, а темата ѝ е изключително актуална и днес. Засегнати са три основни проблема, с които ние също се борим днес, а именно досадата, измамата и почитта.

Вярваме, за да пожънем
Вярваме, за да пожънем
 

Житното зърно с месеци стои скрито под земята преди напролет от черната почва да се покажат нежните зелени стръкчета. В началото са много малки. Толкова, че може дори да не ги забележиш и уморено да вдигнеш очи към небето с някой друг нетърпелив въпрос.