„Думите ви пред Мене са дръзки – казва Господ. Ще попитате: „Какво сме говорили против Тебе?“ Вие казахте: „Напразно служим на Бога и каква полза, че спазвахме наредбите Му и ходехме в жалейна дреха пред Господа Вседържителя? И сега ние облажаваме надменните. Да! По-добре се нареждат онези, които вършат беззакония; те, макар и да изкушават Бога, остават ненаказани.“ (Книга на пророк Малахия, гл. 3, ст. 13-15*, по-тъмният шрифт е наш)
Книгата на пророк Малахия е само три глави, препоръчваме ти да си я прочетеш днес. Става бързо, а темата ѝ е изключително актуална и днес. Засегнати са три основни проблема, с които ние, съвременните хора, също се борим, а именно досадата, измамата и почитта.
- Досадата
В първата глава Бог се обръща чрез Малахия към народа на Израил, за да ги изобличи. Само че, интересното, не започва с критика, както ние бихме започнали в спор или конфликт. Започва с послание на любов към един народ, който буквално Го презира – Него и служението за Него.
„Господ е казал: „Аз възлюбих вас, израилтяните.“ А вие възразявате: „В какво си проявил Ти любов към нас?“ На това Господ отговаря: „Исав не беше ли брат на Яков? Но Аз възлюбих Яков, а Исав намразих и предадох планините му на опустошение и владенията му – на степните чакали.“ (Малахия, гл. 1, ст. 1-3*)
По-нататък в пасажа Бог говори за избора Си на любов към потомците на Яков, който се вижда в отношението и защитата Му към тях. Уви, те не вярват в тази любов. Дали не вярват или я приемат за даденост, за нещо, което им се полага, не можем да знаем, но действията им спрямо Бога са презрителни и белязани с отегчение. Те не искат да Му служат, няма почит в сърцата им, смятат, че могат да жертват за Бога само фиктивно, имитирайки покорство. Тоест, казват си: „Добре, ще стане на Твоята“, въздишайки тежко. Бог вижда това и не го приема, не приема такъв тип жертва, служение или отношение, защото не е любов. Преживявал ли си подобно нещо в твоя християнски живот? Извърташ ли отегчено очи, когато трябва да правиш нещо за Бога? Считаш ли вярата си в Христос за тежест или ограничение? Смяташ ли, че Той „ти е длъжен“? Това са сигнали, че любовта в сърцето ти е изстинала. Вълнението да Го срещнеш и да Го зарадваш, като направиш това, което Той ще одобри, са потиснати от нещо друго.
- Измамата
Сигурно една от най-честите причини за развод и разпад в едно семейство е измамата, че той/тя не са достатъчни и можем да открием някой по-добър, по-внимателен, по-красив, по-умен, по-приличащ на нас, някой, който да ни направи по-щастливи. В основата на всяка изневяра и невярност е точно това – има нещо или някой по-добър за мен и аз имам правото да го получа. Такова е и отношението на израилтяните, когато Бог ги изобличава чрез Малахия. Във втора глава Господ посочва липсата на вярност в сърцата им – те не Го познават, не са „влюбени“ в Него, не знаят как да обичат и да се покланят на Бога, поставят си идоли и после се възмущават защо Бог не приема и не слуша молбите им. Обвиняват Го в несправедливост и представят един изкривен образ за Него. Говорят от Негово име, но казаното не е истина. Нарушаването на завета с Бога дава отражение във всеки аспект на живота ни. Във взаимоотношенията, в способността ни да даваме и получаваме любов, в способността да се радваме и да сме благодарни.
- Почитта
Една от най-масово изчезващи човешки ценности в днешно време е почитта и способността да я отдаваме. Може би виждаме нещо унизително или ограничаващо в това, да признаем стойността и ценността на някого другиго. Проблемът е, че сме горди и несигурни, не искаме да пуснем малките си богове, които ни дават някаква малка сигурност и да приемем, че има само един истински и голям Бог, Който е справедлив, обичащ и мощен. Нашата илюзорна представа за Бога може много да попречи на правилното ни отношение към Него. Ако не осъзнаваме Неговото величие, доброта, вярност, ако не познаваме характера Му, няма как в сърцата ни да има почит към Него, а мислите ни, постъпките и действията ни ще отразяват тази непочтителност. Простичко казано, несъзнателно ще сме приели, че Бог „не заслужава“ признание. Всичко, което Той Самият казва, че е, е лъжа за нас, защото сме заслепени от собственото си мнение и виждане за Него. „Ето вие дотегнахте на Господа с безсмислените си слова. Вие питате: „С какво сме Му дотегнали?“ – С това, че казвате: „Всеки, който върши зло, е добър пред Господа и към такива Той оказва благоволение“; или: „Къде е Бог на правосъдието?“ (Малахия, гл. 2, ст. 17*)
Какъв е изводът от цялата книга? Израилтяните, ние или ти все някога сме мислили и действали спрямо Бога и хората с грешната представа за Него Самия. Приписвали сме Му качества и поведение, което Той не притежава, защото не сме Го познавали и разбирали. Плодът на това е липса на вяра и вярност, липса на страхопочитание и благодарност, липса на ентусиазъм и радост в живота ни с Господ. Каква е добрата новина? Той е сключил завет на вярност и не се отказва от нас. Говори ни и днес, понякога ни изобличава, но в думите Му виждаме само едно – силна, огнена, действена, ревнива, променяща, очистваща, вечна любов. Хвани се за тази любов, приятелю, не за своето мнение, наблюдения, не за обстоятелствата и гледните точки на останалите. Позволи на Бог да те убеди в Своето могъщество и справедливост. Притихни и само слушай как Бог говори за Себе Си чрез всичко около теб. Довери се на Неговата справедливост, накрая ще ти даде да разбереш всичко напълно.
„Онези, които благоговеят пред Господа, си казват един на друг: „Господ внимава и чува всичко това, и пред Него се пише възпоменателна книга за онези, които благоговеят пред Господа и прославят името Му.“ Господ Вседържител казва: „И така, такива ще бъдат Мои, те ще бъдат Моя собственост в онзи ден, който Аз ще определя. Към тях ще бъда благосклонен, както е благосклонен човек към сина си, който работи за него. Тогава отново ще направите разлика между праведник и нечестив, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не Му служи.“ (Малахия, гл. 3, ст. 16-18*)
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици ©Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Ümit Bulut/Unsplash.com