BG | EN

Блог

Споделяй смело

Разбирате ли? Когато говорим, за нещо, което познаваме, каквото и да е то, говорим свободно. Още повече, когато виждаме необходимостта на някого от тази информация. Защо не говорим така и за Иисус Христос?

   Обичаш ли да започваш разговор с непознати? За едни от нас това е естествено и не представлява трудност, за други е цяло изпитание – да заговориш непознат. Може би и затова разказването на Благата вест до края на земята не е най-широко практикуваният духовен труд. Предпочитаме да се молим у дома сами, да отидем на църква, да четем Божието слово, но когато стане въпрос да споделим Благата вест с някого, сякаш често се спираме. Защо? Естествено има няколко причини – срам, страх, притеснение, реална/въображаема опасност, липса на вътрешно желание. Едва ли ще изредим нещо ново, всички сме се сблъсквали поне с една причина, която да ни спре да споделим на някого за Иисус Христос и вярата ни в Него. Има нещо друго обаче, което е на по-дълбоко ниво, то е причината на всички причини. Това е липсата на осъзнаване.

   Сега нека си представим следната ситуация. Стоите на спирката, до вас чака мъж на около 35 години, добре облечен, с лаптоп в ръка и черни очила. Нормално е да не го заговорите, може би дори бихте се дистанцирали. Какво ще стане обаче, ако той вдигне очилата, извади телефона си и отвори карта на града. След това ви попита: „Извинете, знаете ли къде точно спира автобусът в квартал X?“, като назовава вашия квартал. Най-естествено е да обясните подробно къде е спирката, какво има в близост, колко време отнема до там, тъй като минавате по този маршрут с години. Ще говорите от опит, няма да сте напрегнати, защото човекът има нужда от информацията, която му давате. Ще сте сигурни във всяка дума, защото „преживявате“ маршрута ежедневно. Няма да си зададете въпроси като: „Дали не си мисли, че го лъжа?“, „Глупаво ли е да кажа това?“, „Ами ако досаждам?“, „Може би той желае сам да разбере как да стигне до там, кой съм аз, че да се намесва?“. Разбирате ли? Когато говорим, за нещо, което познаваме, каквото и да е то, говорим свободно. Още повече, когато виждаме необходимостта на някого от тази информация.

   Защо не говорим така и за Иисус Христос? Въпросът не е обвинителен, а цели да ни покаже това, което ни спира и то не е срамът или страхът сами по себе си. Това, което ни спира да говорим за спасението е, че или не сме преживели спасителната среща с Бога наистина, или сме оставили други неща да станат по-реални в ума и сърцето ни и сме забравили отговора на въпроса „Защо?“. И в двата случая може да има добър изход.

  • Срещата 

   Тя е задължителна, жизнено необходима и преобръщаща. Не можем да говорим с плам за нещо, което не сме преживели или не обичаме. Би било фалшиво и лишено от смисъл. Бог не иска „просто да се чувстваме гузни“ и това да ни мотивира за благовестие. Трябва да говорим от опит, от преживяване, да сме „очевидци“ и свидетели на Божията реалност и спасителна милост. Когато ап. Петър и ап. Йоан изцеляват чрез Божията сила един куц човек, еврейските първенци и духовни водачи ги изправят по средата и ги разпитват чрез чия сила правят това. От там нататък Петър започва да говори пред всички и споделя Благата вест. Тогава Свещеното Писание казва: „И се чудеха, като виждаха смелостта на Петър и Йоан, защото разбраха, че са безкнижни и прости хора. Пък и добре знаеха, че те бяха с Иисус, но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. (Деяния на апостолите, гл. 4, ст. 13-14*, по-тъмният шрифт е наш) 

  • Отговорът на „Защо?“

„Много пъти съм пътувал: преминавал съм опасни реки, бил съм в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по безлюдни места, в опасност по море, в опасност от лъжебратя“ (Второ послание към коринтяните, гл. 11, ст. 26*)

„Една нощ Господ рече във видение на Павел: „Не бой се, а говори и не спирай, защото Аз съм с тебе и никой няма да посегне да ти стори зло, понеже имам много народ в този град.“ Така той остана там година и шест месеца и ги наставляваше в Божието учение.“ (Деяния на апостолите, гл. 18, ст. 9-11*, по-тъмният шрифт е наш)

   И двете книги, от които са цитираните стихове, разказват за ап. Павел. Защо апостолът преживява всичко това? Откъде идва неговата сила, какво знае той, което да го държи в глад, беди, болка, побой, отхвърляне, самота, умора, изпитания и изкушения?

   Виждаме, че Павел знае отговора на въпроса „Защо?“. В Деяния на апостолите Господ му говори на сън да разказва смело Благата вест в Коринт и да не се страхува. Причината е една: Господ Иисус Христос има „Свои хора“ в града, които трябва да чуят за Него, за да се покаят и да бъдат спасени. Какво ще рече това? Бог счита тези хора вече за Свои, Той ги вижда спасени и знае какъв ще бъде техния избор и живот след срещата им с истината. Някой обаче трябва да отиде и да сподели тази истина – това е Павел. 

   Някой трябва да предупреди за потопа, някой трябва да извика за разрушението на Ниневия, някой трябва да търпи подигравки и да пророкува за идващия плен, някой трябва да говори силно, ясно и от опит. Защото някой, ти, ние, всички Божии деца, сме тези, които Господ изпраща до „бъдещите Свои“. Той има много Свои синове и дъщери, които очаква да се покаят, но те трябва да чуят вестта за спасение от нашите устни. Няма страх, срам, притеснение или несигурност в думите на един очевидец.

Предизвикателство за седмицата: Ако изпитваш някое от изброените, не се обвинявай. Първото, което Господ желае, е да срещне и убеди нас, Своите посланици. Застани смирено пред Него, признай Му нуждата си от увереност и лична среща със Спасителя. Помоли Го да ти припомни отговора на въпроса „Защо?“. Очаквай активно през тази седмица, търси Го в молитва и чрез Божието слово. Чети си често историята за смъртта и възкресението на Иисус в Евангелията (Ев. от Матей, гл. 26-28; Ев. от Марк, гл. 15-16; Ев. от Лука, гл. 22-24; Ев. от Йоан, гл. 19-21) Когато Бог те увери лично, няма нужда повече някой друг да те насърчава да споделяш за Него. Чакай уверението!

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Trollinho/Unsplash.com

Прочети още

Твориш или рушиш?
Твориш или рушиш?
 

Не си представяй вдъхновението като някакво събитие, за което трябва да чакаш и което не зависи от теб. То вече е качество на твоя дух.

Надежда, която се сбъдва
Надежда, която се сбъдва
 

Всички сме чували да използват израза „напразни надежди“, когато очакванията на някого не се сбъдват. Как ще обясним факта, че и ние като Божии деца сме имали някакви очаквания от Бога, които не са се сбъднали?

Говори с Него
Говори с Него
 

Превърни молитвата от монолог и ритуал в истински, откровен и споделен разговор с Бога.