„Стреми се да се представиш пред Бога достоен, безукорен работник, който правилно преподава словото на истината.“ (Второ послание към Тимотей, гл. 2, ст.15*)
Може би четеш това послание в офиса на работа или на мобилния си телефон в градския транспорт. А може и вече да си у дома след един дълъг ден, прекаран в труд и бързане насам-натам. Всеки от нас прави нещо, повечето работим. Тоест, една голяма част от времето ни, по-скоро почти 50% от деня ни минава в подготовка, пътуване и работа. Често се движим по инерция, правим нещата, които знаем, че трябва да свършим, чакаме часовникът да маркира края на работното време и бързаме да се приберем у дома или да се видим с приятели/семейството си. Защо? Защото работата ни е само средство, а не смисъл на живота. Тя е необходима, за да се издържаме и да можем да си позволим в свободното си време да правим нещата, които наистина обичаме, да можем да „живеем“. Разбира се, има изключения – хора, които не приемат работата само като средство, а като мисия и смисъл. За съжаление, това важи не винаги и не за всички. Какво казва Божието слово обаче за духовния труд, за характера и начина ни на живот като Божии работници?
Преди да разгледаме себе си като слуги в светлината на Божието слово, нека уточним нещо, което най-вероятно всички добре сме разбрали – на духовната си работа не можем да си подадем оставката. Докато сме живи, работим. Въпросът е как и за кого. „Никой няма власт над вятъра така, че да го удържи. Човек също няма власт над деня на своята смърт, нито има изход в тази битка.“ (Еклисиаст, гл. 8, ст. 8*, по-тъмният шрифт е наш)
- смирен – започваме с това качество на работника, защото каквито и други способности да притежава, ако няма смирение, трудно се работи с него, а и цялата похвала за заслугите ще се насочва към неговата личност, а не към Христос. Нещо много ценно, което лично ние печелим от служене в смирение е способността да понасяме всяко изпитание с благодат. Едно смирено сърце няма да се терзае с объркване и въпроси като „Защо?“, „Как така?“, а ще може да продължи и победи в тежки ситуации, без да има нуждата от „обяснение“ от страна на Господаря си.
„Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.“ (Деяния, гл. 20, ст. 18б-21*, реч на Павел)
- справедлив – не всеки разбира какво е смирение и често то се приема за примирение или пасивност в лицето на злото и несправедливостта. Всъщност двете качества смирение и справедливост не си противоречат, а се допълват, както всичко, което е част от плода на Светия Дух в живота ни. Справедливият работник не злоупотребява с време и ресурси. Не задържа повече за себе си и не пренасочва повече към хора, които са му по-близки или по-приятни. Не решава сам. Това е много важно, защото едноличните решения невинаги са справедливи, тъй като нямаме коректив или алтернатива на собственото ни мнение.
„О, човече, Господ ти е казал какво е добро и какво очаква Той от тебе: да се придържаш към справедливостта, да обичаш милосърдни дела и смирено да живееш пред своя Бог.“ (Книга на пророк Михей, гл. 6, ст. 8*)
- верен – това е едно от най-ценните качества за всеки работодател. Представи си, че си инвестирал време, обучения, ресурси и надежди за свой служител. Вече си представяш как той ще влезе в конкретна роля и ще върши определени дейности, може би ще можем да му възложиш някои от нещата, които само ти като работодател си можел да правиш досега. Колко би било тъжно и разочароващо този човек изненадващо да ти заяви: „Не желая да работя за теб, нищо не ме задържа в тази фирма“. Истината е, че на този принцип работи пазарът – на принципа на интереса и конкуренцията. Като служители сме наясно, че имаме правото да изберем във всеки един момент дали да останем на досегашната си работа или да си потърсим по-добра. В това няма нищо лошо. В духовното служене обаче нещата не стоят по този начин. Не можеш просто да „зарежеш“ работното си място, защото нещо не ти допада. Още повече – не можеш да смениш работодателя просто така, тъй като не сте обвързани просто с договорни взаимоотношения, а със завет. Верният човек е предвидим и сигурен като истината. Той постъпва открито и на него може да се разчита. Носи сигурност, затова за верността също се отплаща със сигурност. Последиците при нарушаването на този завет са тежки и често необратими. Ако спазваме завета с нашия Бог обаче печелим неизмеримо много: сигурност, безопасност, радост, сила за всяко изпитание.
„Нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни. А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен.“ (Първо послание към коринтяните, гл. 4, ст. 1-2*)
Тези качества на служителя се отнасят колкото към Бога, толкова и към хората около нас: „Истината ви казвам: доколкото сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили“. (Евангелие от Матей, гл. 25, ст. 40б*) Никой от нас не е съвършен, на моменти се държим точно обратно на гореизброеното, но е важно да запомним, че растем всеки ден. С Божията милост се учим на смирение, с Неговата истина се учим на справедливост и правда, а чрез любовта Му – на верност.
Предизвикателство за седмицата: Коя от трите изброени черти на добрия работник най-слабо проявяваш? Каква според теб е причината за това? Можеш ли да си спомниш случка или ситуация, в които ти е било трудно да бъдеш смирен/справедлив/верен? Бъди искрен и смел да си отговориш защо и кажи това на своя Работодател в молитва. Бог се радва, когато Му споделяме за трудностите си.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Mohammad Saemian/Unsplash.com
