Статии

Нека уточним нещо, което най-вероятно всички добре сме разбрали – на духовната си работа не можем да си подадем оставката. Докато сме живи, работим. Въпросът е как и за кого.

Книгата на пророк Малахия е само три глави, препоръчваме ти да си я прочетеш. Става бързо, а темата ѝ е изключително актуална и днес. Засегнати са три основни проблема, с които ние също се борим днес, а именно досадата, измамата и почитта.

Единственото, което трябва да знаем за този етап, е че той е точно толкова труден, колкото и всички преди него – трудността му е в опазването на смиреното сърце на земеделец.

Житното зърно с месеци стои скрито под земята преди напролет от черната почва да се покажат нежните зелени стръкчета. В началото са много малки. Толкова, че може дори да не ги забележиш и уморено да вдигнеш очи към небето с някой друг нетърпелив въпрос.

Ако разгледаме грижата за посевите като духовно служение, нашата грижа като земеделци, е да познаваме първо кои са вредителите и да сме нащрек за тяхното появяване.

Какво осмисля ставането ти сутрин? Защо мислиш, че продължаваш да се бориш с предизвикателствата на всеки ден, на всеки месец, на всеки следващ сезон и година? Отговорът е в една малка дума с огромно значение: цел.

Защо някой хвърля труд, време, усилия, енергия, мечти и грижа за нещо, което би могло да е пълен провал и разочарование. Кое може да ни мотивира във време, в което всичко е обвито в мъгла? Трябва да си отговорим на два други въпроса преди това...

Какво те спира? Какъв сценарий на загуба и провал виждаш пред себе си, който те обезсилва да бъдеш смел?

Ако виждаме в Писанията, че Той може всичко, кои сме ние да прогнозираме бъдещето и да не допускаме обрати?

Делиш ли дните, седмиците и месеците на добри и лоши? Например, имаш ли спомени от някоя година, за която си казваш: „Това беше най-лошата/най-добрата година в живота ми досега!“.