Статии

Откъде идва тази нужда в нас да си обясняваме всичко, да „видим“, да „пипнем“, да имаме наша собствена теория за нещо, за да можем да го приемем.

Взаимоотношенията ни с останалите не са константа, нещо непроменимо, напротив – постоянно търпят трансформации и изменения. Много пъти сме водени от моментни емоции, дали положителни или отрицателни.

Едва един ден след Хелоуин е Денят на будителите. Същите онези, без които този текст би достигнал до вас на гръцки, турски или руски език, например.

Ако плачем, то не е ли това все едно да оплакваме загуба или смърт? Всичко, което иска Бог от нас, е най-доброто, но въпреки това, пак ще бъде по-малко от това, което Той дава – Себе Си.

Ние и ти сме били Фенана все някога, може би дори вчера или днес, когато сме погледнали завистливо към колега, приятел или съсед.

Всеки път, когато си отхвърлен или отхвърлиш друг човек, светът става едно по-опасно място. Или ние се превръщаме в разбити хора или превръщаме някого другиго в „болен“ и нараняващ човек.

Лош ли е Законът? Не. Спасява ли ни? Не. Необходимо ли е да го спазваме? Невъзможно е да НЕ го, ако сме наистина Божии. Как тогава не сме под Закона, а под благодатта?

Яир чува това, от което се бои и заради което жертва всичко, чува думите: „Няма смисъл“, и то изговорени от хора от дома му, може би негови роднини. Паралелно с това към него идват и едни други думи: „Не бой се, само вярвай!“.

Много от нас са чували фразата: „Не можеш да забраниш на сърцето си да чувства това, което чувства“ и то изречена от хора, имащи добра обща култура по анатомия. Културата на чувствата, в която живеем, твърди, че ти не контролираш емоциите си...

Съществува един много интересен феномен, който може би и вие в някакъв момент сте усещали, но дали поради християнско благоприличие или липса на разбиране от страна на другите, сте решили да потиснете и да не обсъждате – феноменът „духовно пресищане“.