BG | EN

Блог

Защо срещаме пречки

„Когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове“. (Второ послание към коринтяните, гл. 7, ст. 5)

   Клишето, че всичко, което си заслужава, не се постига лесно, е вярно донякъде. Другото клише: това, което е отредено за някого, няма да го отмине, отново е вярно донякъде. Добавяме думата „донякъде“, защото винаги има условия, при които действат духовните принципи. Бог е суверенен, но не ни държи в неведение относно нашата роля в Своя план. Тоест, ние винаги участваме с действия, иначе въобще нямаше да има Библия, пророчества, послания, духовно ръководство, поучения и християнски общества. Разбира се, човешките действия много пъти не са в съгласие с Божията воля. Това не ни прави да сме извън Божия цялостен план за света или едва ли не да „разклащаме“ основите и да успяваме да саботираме Божиите намерения, защото това би означавало, че Бог не е недостатъчно силен или мъдър.  Въпросът не е дали участваме в плана Му, а като какви сме вътре. Ако живеем против Божия план, то се случва това: „Прави са пътищата Господни и праведниците ходят по тях, а грешниците ще пропаднат по тях“. (Книга на пр. Осия, гл. 14, ст. 10б*, по-тъмният шрифт е наш) Пак бихме били в пътя, който Той е начертал, но пътят няма да е равен пред нас, не бихме ходили свободно и бихме се препъвали по него, както гласи един друг библейски превод. Краят няма да е добър.

   Означава ли това обаче, че пречките и трудностите винаги се появяват, когато грешим или вървим срещу Божията воля? Напротив, в Свещеното Писание е пълно с примери и стихове за хора, които страдат, защото вършат правилните неща и защото са покорни на Бога. Пророк Даниил е един от тези хора, отказвайки да изпълни царската заповед да не се покланя на Яхве. Тримата младежи, които Навуходоносор хвърля в огнената пещ са друг такъв пример, те също отказват да се покорят на царя и не се покланят на идола, както им е заповядано. Виждаме, че пророците Илия, Йеремия, Йезекиил, Йоан Кръстител, всички апостоли, а най-вече Самият Иисус, страдат. Някои страдат до смърт и всичко това е, защото застават на страната на правдата. Те преживяват трудности, битки, болка, атаки и всякакво противопоставяне не защото са непокорни на Бога, а точно обратното – защото са отдали всичко свое на Него, което ги прави изключително „опасни“ и „вредни“ за някого другиго. Апостол Павел е една от най-изстрадалите библейски личности, както самият той споделя в своите послания. Освен физическата болка и насилие, което понася (основно от своите сънародници), докато проповядва благата вест за спасение, той много открито говори и за вътрешните битки, които преживява: „Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания. Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове“. (Второ послание към коринтяните, гл. 7, ст. 4б-5*, по-тъмният шрифт е наш). Самият Павел говори за страховете си, като споделя, че се сблъсква с притеснения, с пречки, с проблеми. В същото послание казва: „Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме. Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус“. (Второ послание към коринтяните, гл. 4, ст. 8-10*)

   Дали ап. Павел и неговите съработници преживяват всичко това, защото са грешни или правят нещо неправилно? Не, разбира се. Те всъщност вървят срещу течението на този свят, въоръжени с революционната сила на Божията безкористна любов. Те вървят срещу грешната човешка природа, срещу беззаконието и несправедливостта, срещу самия „княз на този свят“ Сатана и носят Истината и Свободата. Това обяснява защо срещат съпротива и животът им е в постоянна опасност. (срв. Първо послание към коринтяните, гл. 15, ст. 30)

  Това обяснява и защо ние всички, които искаме да живеем правилно и да следваме стъпките на Своя Спасител, срещаме пречки и трудности. Не би било логично да ни е лесно, ако „разрушаваме делата на дявола“, както Самият Иисус прави. Не оставаш невидим, когато казваш истината там, където се лъже, когато прощаваш там, където се отмъщава и „връща тъпкано“, когато почиташ там, където се унижава или премълчаваш, когато се клевети и клюкарства. Правиш впечатление на хората, но на първо място и най-вече „се набиваш на очи“ на онзи, които иска да завлече тези хора със себе си в пъкъла. Не се озадачавай от пречките и спънките, това може да е знак, че вървиш в правилната посока.

„Да отдадем благодарност на Бога, Който ни дарява победата чрез нашия Господ Иисус Христос. И така, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и постоянно напредвайте в делото на Господа, като знаете, че трудът ви в името на Господа не е напразен“ (Първо послание към коринтяните, гл. 15, ст. 57-58*) 

 

Предизвикателство за седмицата: Можеш ли да си отделяш по половин час или поне 15 минути в края на всеки ден, за да опишеш на лист пречките и предизвикателствата за деня. Запиши всичко, което те е смутило, разтърсило, притеснило, разконцентрирало, ядосало или накарало да сгрешиш. Важно е да отбележиш не само външните пречки, но и вътрешните борби. Можеш ли да намериш общ елемент във всички ситуации. Нашият враг познава слабостите ни по-добре от самите нас понякога. Може би това е мястото, което Бог трябва да изцели в теб или проблемът, който трябва да бъде премахнат, представи го в молитва пред Господ Иисус Христос.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Leanna Cox/Unsplash.com

Прочети още

Изобличен = приет
Изобличен = приет
 

Преписваме на Бога собствените си мотиви за наказание и смятаме, че Той изобличава и наказва от гняв, от наранена гордост, от това, че е имал лош ден или не си е доспал. Каква е целта на Божието изобличение в действителност?

Радост. Радост? Радост!
Радост. Радост? Радост!
 

Радостта и щастието нямат нищо общо с това, което притежаваме физически или материално. Какво пречи на радостта ни в Господ и как да я „задействаме“ съзнателно.

Ти знаеш
Ти знаеш
История за престъпление, наказание и прошка

Бог задава този въпрос и на теб: „Сине човешки, може ли да оживеят тези кости?“.