BG | EN

Блог

Ел-Рои и илюзията на самотата

Бог ме вижда и в моментите, в които копнея да бъда видян, и тогава, когато се опитвам да се скрия, защото Го е грижа.

„Агар нарече Господ, Който ѝ говореше, Ел-Рои. Защото тя си каза: „Наистина тук видях Този, Който погледна към мене.“ (Битие, гл. 16, ст. 13*)

 

   Господ те вижда точно сега, докато четеш това послание. Той вижда всеки един от нас както в този конкретен момент, така и отвъд времето. Тази мисъл може силно да ни зарадва или силно да ни изплаши – в зависимост от начина ни на живот. Съставното име Ел-Рои (от ивр. אל ראי), което Агар дава на Бога в цитирания по-горе стих, след като ѝ се явява Божий ангел, се състои от EL, което значи Бог и качеството виждащзабелязващ. Ако разгледаме корена на думата, ще стигнем до глагола раах (от ивр. רָאָה), който според библейския речник на Джеймс Стронг означава виждам, забелязвам, обръщам внимание, но и правя себе си видим, обозримопознаваем.

   Когото евреите използват този глагол, те не просто обозначават самото действие на виждането и отчитането на образа, но и опознаването на обекта. Човешката природа не се е променила от тогава. И днес всеки един от нас има „лично пространство“ – то може да е физическа, умствена или дори виртуална граница, която не допускаме всеки да преминава. Избираме дали ще приемем нечия покана за приятелство във Фейсбук, защото знаем, че този човек ще вижда личната информация, която споделяме в профила си и ще ни опознава. Това носи риск, поради което е нужно предварително изградено доверие. 

   Виждането в този стих и значението на Ел-Рои се променя, когато разгледаме текста в контекста на знанието и грижата. Бог вече ни познава, защото ни е създал. Нашите естество, мисли, чувства и желания не са тайна за Него: „Сам Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички и не се нуждаеше някой да свидетелства за човека, понеже сам знаеше какво има в сърцето на човека“. (Ев. от Йоан, гл. 2, ст. 24-25*) Тогава как може да се тълкува името Ел-Рои?

  • Бог е присъстващ и загрижен

    Случаят на Агар има предистория. Тя бяга бременна с детето на Аврам в пустинята, тъй като господарката ѝ Сара започва да я притеснява: „Сара каза на Аврам: „Ти си виновен за унижението ми. Аз ти дадох робинята си в твоите обятия, а тя, като видя, че е бременна, започна да ме гледа отвисоко. Нека Господ бъде съдия между мене и тебе.“ Аврам отговори на Сара: „Ето твоята робиня е в твоя власт. Постъпи с нея, както ти е угодно.“ И Сара започна така да я притеснява, че тя избяга от нея“. (Книга Битие, гл. 16, ст. 5-6*) Агар е тормозена от господарката си, защото самата тя застава срещу нея и не се покорява. В нашето съвременно разбиране робството не е нещо справедливо и добро, но в това историческо време съществува друг йерархичен строй. При него има слуги, които са длъжни да се покоряват на властта над тях, а бягството от господар е наказуемо. Не знаем дали Агар е преследвана в пустинята, но нейното бягство би могло да бъде последвано от обезводняване и смърт. Какво прави Бог обаче, оставя ли възгордялата се слугиня да загине? Не, напротив, изпраща ангел при нея. Някои биха казали, че Бог проявява милост само заради факта, че детето е син на Аврам. Ето какво виждаме в Божието слово обаче: Господният ангел ѝ каза: „Върни се при господарката си и ѝ се покорявай.“ След това Господният ангел продължи: „Ще умножа и преумножа твоето потомство дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество.“ Господният ангел отново продължи: „Ето ти си бременна, ще родиш син и ще го наречеш с името Измаил, защото Господ те чу в скръбта ти“. (Книга Битие, гл. 16, ст. 9-11*, по-тъмният шрифт е наш) Господ чува и вижда скръбта на една безпомощна бременна жена, изгубила се в пустинята. Той не гледа на Агар просто като на слугиня, на чужденка, на престъпник, заслужил наказание или на инструмент за постигане на цели, както господарката ѝ Сара я вижда. Бог е загрижен и за майката, и за детето. И за нас. Той е милостив и обичащ много над нашите представи, затова обръща внимание и активно участва в историята на всеки един от нас.

  • Бог ни позволява да Го опознаваме

   Глаголът „опознавам“ е в несвършен вид, защото няма как да опознаем Бога в пълнота тук на земята. И все пак, Той, Който е безмерно по-високо от нас във всяко отношение, ни позволява, доколкото ни е възможно като хора, да Го виждаме и разбираме. Длъжен ли е да го прави? Не, разбира се, и въпреки това още от сътворението до днес Бог се разкрива чрез творението, чрез делата Си, с думи, видения, пророчества, писаното Божие слово, в мислите и съвестта на човека, чрез обстоятелства. Верният Мойсей иска да види славата на Бога. Ето какво му отговаря Яхве: „Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив.“ Господ каза още: „Ето място при Мене. Застани на тази скала. Когато минава славата Ми, Аз ще те поставя в скален процеп и ще те закрия с ръката Си, докато премина. Когато вдигна ръката Си, ти ще Ме видиш от обратната страна. Но Моето лице не може да бъде видяно“. (Книга Изход, гл. 33, ст. 20-23*) Колко милостив и обичащ е Нашият Баща! Той знае, че не можем да понесем цялото Му величие и все пак не ни изолира от Себе Си, а намира начин как да се приближи до нас така, че да можем да Го разберем като хора. Най-великото проявление на тази милост и любов е в лицето на Иисус Христос, Божият син. Ако Мойсей не може да погледне към Божието лице в Стария Завет, Юда може да предаде Спасителя на света с целувка. Бог идва толкова близо и непосредствено до хората, че да позволи на едно от своите творения, на човешко същество да се докосне до Него физически и то за вреда. Идва толкова близо, открива се толкова безпрекословно, за да ни убеди, че е тук до нас, че ни чува и ни вижда. Загрижен е, скъпи приятелю, толкова силно Го е грижа за теб, самотата е само илюзия, „Господ е близо“. (Послание към филипяните, гл. 4, ст. 5б*)

 

Мисъл за седмицата: Бог ме вижда и в моментите, в които копнея да бъда видян, и тогава, когато се опитвам да се скрия, защото Го е грижа.


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013. 

Снимка: Usama Neal/Unsplash.com

Прочети още

1 = 1000
1 = 1000
 

Делиш ли дните, седмиците и месеците на добри и лоши? Например, имаш ли спомени от някоя година, за която си казваш: „Това беше най-лошата/най-добрата година в живота ми досега!“.

Посланието ти има сила
Посланието ти има сила
 

След като вече имаме установено мнение, ние ще го изговорим на глас, ще го покажем чрез пост в социалните мрежи, ще споделим статия с приятели, ще спазваме или няма да спазваме конкретен тип предпазни мерки. Ще обвиняваме някого или нещо.

Между две реалности
Между две реалности
 

Има две паралелни вселени, които ние паралелно населяваме, ако така можем да го обясним. Поради сблъсъка на духовното и материалното вярващите в Бога много пъти изглеждат и звучат налудничаво...