Статии

Всички сме чували да използват израза „напразни надежди“, когато очакванията на някого не се сбъдват. Как ще обясним факта, че и ние като Божии деца сме имали някакви очаквания от Бога, които не са се сбъднали?

Нека имаме правилно виждане за собственото си минало. Ние може да не сме участници в него или дори да не сме и свидетели на събитията – и все пак нека използваме днешния ден като повод да се помолим Бог да прости на народа ни.

Разбирате ли? Когато говорим, за нещо, което познаваме, каквото и да е то, говорим свободно. Още повече, когато виждаме необходимостта на някого от тази информация. Защо не говорим така и за Иисус Христос?

Превърни молитвата от монолог и ритуал в истински, откровен и споделен разговор с Бога.

От тази година над 5,7 млрд. души или около 80% от населението на света ще може да намери целия текст на Библията на своя роден език.

Свидетелите са хора, които могат да застанат с живота си зад това, което знаят, което са видели, което вярват с цялото си същество. Какво е това преживяване, което ние имаме като вярващи в Господ Иисус хора, което би ни дало сила дори да умрем за Него?

„Безопасен?“- каза господин Бобър – „Не чу ли какво каза госпожа Бобър? Кой е споменавал нещо за „безопасен“. Естествено, че не е безопасен. Но е добър. Той е царят, казвам ти!“

Хората предпочитаме сигурността, затова сме готови да платим за нея. Предпочитаме да я уредим делово, така че да сме сигурни, че ще я получим.

„Господ ми се яви отдалече и рече: „Обикнах те с вечна любов, затова продължих да ти оказвам милост“

Нека уточним нещо, което най-вероятно всички добре сме разбрали – на духовната си работа не можем да си подадем оставката. Докато сме живи, работим. Въпросът е как и за кого.