„…дори и аз не съдя себе си, защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди. Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ…“ (Първо послание към коринтяните, гл. 4, ст. 3Б-5А*, по-тъмният шрифт е наш)
Глаголът anakrinó, който превеждаме като „съдя“, който ап. Павел използва в горния стих буквално означава „разследвам, разпитвам, преценявам чрез внимателна преценка на доказателствата“. Представката в началото носи смисъл на завършване на процеса, за цялостно анализиране. Какво иска да ни каже апостолът с това?
Малко по-горе в пасажа той обяснява още, че не приема също и преценката или отсъдата на други хора спрямо себе си. Нашата човешка преценка очевидно не е фактор, когато става въпрос дали сме праведни пред Бога или не. Не можем да разчитаме изцяло на собствения си ум – „Уповавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.“ (Притчи, гл. 3, ст. 5*, по-тъмният шрифт е наш)
Щом е така, значи няма как да се доверим и изцяло на човешката си преценка, независимо дали е положителна или отрицателна, както за другите, така и за себе си.
Това означава ли, че имаме свободата на подценяваме грешките си или да надценяваме добрите си резултати. Не, разбира се. Всъщност всеки наш опит да отсъдим за дадено действие или мотив – дали наш или на някого другиго, би бил или подценяване, или преувеличение, защото сме хора със своите пристрастия и предразсъдъци.
Ап. Йоан също разбира, че нашите сърца (разум, воля, чувства, морални разбирания) не са нещо, на което можем да разчитаме, когато става въпрос за самооценка. „Дечица, да не обичаме на думи или на приказки, а с дела и истина! И по това познаваме, че принадлежим на истината, и пред Него ще укрепим сърцата си. И ако нашите сърца ни осъждат, то Бог е по-голям от сърцата ни и знае всичко. Възлюбени, ако нашите сърца не ни осъждат, тогава имаме смелост пред Бога, получаваме от Него това, което молим, защото спазваме Неговите заповеди и вършим, което Той одобрява“. (Първо послание на Йоан, гл. 3, ст. 18-22*, по-тъмният шрифт е наш) Единственото, за което служи преценката на нашето сърце, е да ни даде или отнеме смелостта, когато заставаме пред Бога в молитва. Нашето сърце преценява на база това, което преживява, вижда и върши. Оценката му стъпва върху действията ни, а ако обичаме на дело, тоест вършим това, което Бог одобрява, ще сме смели и да застанем пред самия Него с вярата, че ни слуша. Това е всичко. Дали сме праведни или не, обаче, решава Друг.
Скъпи приятелю, не вярвай винаги на всички усещания на сърцето си. Възможно е да се осъждаш за неща, за които Бог не те държи виновен или да оправдаваш себе си там, където Бог смята, че грешиш. Ние не сме Съдията, Бог е. Но Той е добрият Съдия!
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Lobostudio Hamburg/Unsplash.com
