„…който се хвали, нека се хвали с това, че Ме разбира и знае, че Аз съм Господ, Който проявява милост, съди право и раздава справедливост по земята, защото това Ми е приятно“ – казва Господ.“ (Книга на пророк Йеремия, гл. 9, ст. 23, по-тъмният шрифт е наш*)
Всички сме виждали как дете запушва демонстративно уши пред родителите си или някой друг, когато е ядосано или изплашено. Има три основни причини, поради които човек може да каже „Не ми говори!“ на някого: ядосан му е, страхува се от това, което може да чуе или предполага какво ще чуе, и то не му допада.
В Стария Завет и основно в книгите на пророците виждаме колко често народът на Израил заявява с думи или чрез действия на самия Бог: „Не ни говори! Не искаме да чуем това, което ще ни кажеш!“.
Яхве ги изобличава толкова пъти, както можем да видим в книгата на пророк Йеремия: „И когато им говориш всички тези думи, няма да те послушат. Когато ги зовеш, няма да ти отговорят. Тогава им кажи: „Това е народът, който не слуша Господа, своя Бог, и не приема наставление! Верността е загубена, изчезнала е от техните уста“. (Йеремия, гл. 7, ст. 27-28*) На пророк Исаия Бог отново казва: „Иди и кажи на този народ: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“ Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат да ги спася.“ (Книга на пророк Исаия, гл. 6, ст. 9Б-10*)
Случвало ли се е ти също да запушваш уши като народа на Израил? Това не е обвинителен въпрос, напротив. Трябва заедно да потърсим причините, поради които съзнателно или не се поставяме в ситуация на опасност, защото няма по-голяма опасност от това, да се отдалечаваме от Онзи, Който ни мисли най-доброто и ни води към него.
„Не Те харесвам в момента!“
Може да звучи твърде фамилиарно, но причината за бунт и непослушание спрямо Божия глас често пъти е в това, че сме Му ядосани. Да, на самия Господ. Дали имаме въобще право на това, е друг въпрос, но определено преписването от наша страна на човешки черти върху Бога, може да Го „направи“ малък в нашите очи. Толкова малък, че да заприлича на човек. Ако живеем с представата, че Бог е като хората, сме склонни да виждаме в Неговите действия слабост или нелогичност, нежелание да ни помогне, незаинтересованост, непоследователност, несправедливост, дори жестокост. Гневни сме, защото смятаме, че Той ни е предал.
Пророк Йона има такъв момент в живота си, когато очаква Бог да унищожи народа на град Ниневия, но Бог не го прави. Йона смята, че ниневийците заслужават Божието наказание, защото са навредили на неговия собствен народ, но очевидно Бог им показва милост, която е несправедливост в очите на пророка. Той е гневен, защото е разочарован, но забележи, не от Бога, а от представите си за Бога. „Това изобщо не се понрави на Йона и той много се ядоса. Помоли се на Господа, казвайки: „О, Господи, не Ти ли казах това, още когато бях в своята страна? Затова и побягнах към Тарсис, защото знам, че Ти си благ и щедър, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за наказанията. И сега, Господи, вземи ми живота! Защото за мен е по-добре да умра, отколкото да живея.“ Господ му отговори: „Мислиш ли, че с право се ядосваш?“ (Йона, гл. 4, ст. 1-4*)
„Не искам пък!“
Още един твърде фамилиарен израз, но и такъв, който обобщава мотивите ни да си „запушим ушите“ за Божия глас: Той желае нещо, което аз не искам. Защо бихме избрали нещо различно от Божията воля? Поради грях или поради страх. По-дълбоката причина отново се крие, както при пророк Йона, в това, че сме си създали своя собствена представа какъв трябва да е Бог, и служим на нея. В Едем Ева е измамена от змията, защото жената не познава Бога достатъчно.
Сатана в образа на змията я подвежда с може би най-старата и най-често използваната и в нашия живот лъжа: Бог те държи нещастен. Змията лъже Ева с това, че Бог всъщност задържа нещо добро от човека. Това е и същата лъжа, която подмамва всеки един от нас и днес да избере греха пред послушанието.
Истината е, че няма нищо друго в този свят, което да ни направи истински щастливи и свободни освен Божията воля за нас. За да повярваме в това и да извадим пръстите от ушите си обаче, трябва да познаваме Бога, а не да държим своята често пъти грешна представа за Него.
Предизвикателство за седмицата: Опознаването на Бога става чрез четенето на Неговото слово и чрез преживяването на Неговите милости в живота ни. Имаш ли ситуация или момент в живота си, за които се сещаш и до днес, казвайки: „Бог беше толкова добър към мен тогава!“. Разказвал ли си това преживяване на други хора? Припомни си тази ситуация първо за себе си, а през седмицата намери възможност да я споделиш и с приятел или познат. Когато разказваме на друг за нещо, ние го затвърждаваме и в себе си.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
