BG | EN

Блог

Любовта е смирение

Разговор със Страхил Иванов, фитнес треньор, мотиватор и създател на Fit with Strahil.

Разговор със Страхил Иванов, фитнес треньор, мотиватор и създател на Fit with Strahil.

Твоята лична история включва голяма трансформация: от младеж с наднормено тегло в преддиабетно състояние до един от най-известните фитнес треньори и мотиватори в България. Можеш ли с няколко думи да опишеш Страхил „преди“ и „след“?

В началото ми беше трудно. Винаги съм вярвал в Бога, ходил съм на църква от малък, но тогава може би дори съм Го обвинявал. Питал съм: „Защо на мен се случва, защо аз трябва да се боря с тези проблеми?“. Може би дори това ме е отдалечавало от Бога, защото съм се чувствал наранен. В днешно време виждам един съвършен план, който човек не би могъл да измисли. Виждам откъде съм тръгнал, през какво съм преминал, за да стана този, който съм днес, да говоря с теб и да споделям на други хора за своята вяра, за това, което ми помага да се справя. Това беше период на израстване, да се науча да не се оплаквам по време на изпитанието, а да правя нещата с доверие в Бога, без дори да виждам следващата точка. Тя невинаги има физически измерения, а по-скоро представлява духовно израстване в начина, по който виждаш живота, как възприемаш другите хора.

Koй е твоят пример за любов, хората, за които се сещаш, когато мислиш за Христовата любов?  

Като цяло и двамата ми родители са такъв пример за мен. Имам и брат, с който се разбирам прекрасно. Обичам цялото си семейство! Ние сме много свързани и съм получавал голяма любов като дете. Родителите ми нямаха финансовата възможност, имало е случаи дори да не могат да ми купят обикновени вафли от магазина, когато съм искал нещо сладко като дете. Купувахме изрезките от вафли от места, където се продаваха. И въпреки всичко сме успявали по чуден начин да си плащаме всички сметки. Майка ми е психолог и аз винаги съм се чудил откъде има сила да помага, да приема разговори дори до късно вечерта. Това е нещо, което нямам в себе си, тъй като работя с изключително много хора и това би ме подлудило.

Тя обаче ми даде много хубав нагледен пример. Каза ми: „Аз давам, каквото мога от себе си, а Господ пълни моята торбичка“. Тоест тя не очаква да получи нужното за себе си от хората, а смята, че Бог ѝ дава това, което трябва да има. Затова се раздава докрай, без да очаква хората да го оценят. От друга страна, баща ми е символ на стабилност и отдаденост към Бога и семейството. Той е моят пример за това, какъв трябва да бъда, когато създам семейство.

А за да имаш да дадеш, трябва ти самият да го притежаваш. Какви са практическите начини, по които се пълни твоят резервоар на любов?

Благодарността на хората също ме зарежда, но трябва да се бяга от това. Ако си без Бога и не получиш благодарността, която си очаквал от хората, можеш да се разочароваш. Всичко добро, което е заложено в теб и това, което можеш да направиш за другите, би могло да се провали. Ако се сравнявам с родителите си, все още не съм израснал дотолкова, че да доверя изцяло себе си на Бога, както и самият Той казва: „Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя!“. (Матей 11:28) За да се „калибрирам" за деня, всяка сутрин заедно с моята годеница слушаме нещо, молим се. Това, което търся в момента, е Бог да бъде доволен от мен, да ми каже: „Браво, сине, справяш се добре!“. Не Го търся, за да ми дава повече или заради това, че иначе би  ме изпратил в ада. По-скоро искам да съм добрият син, който търси Бога заради самия Него, заради това, че Той е добър, че е любов. Търся Неговото бащинско одобрение не с цел да спечеля нещо в замяна. По-скоро искам Баща ми да се гордее с мен. Със сигурност има дни, в които ми е трудно. Вярвам обаче, че в молитва сутрин Бог така „калибрира" сърцето ми, че да съм способен да понеса горчилката на деня. Ако не правим това ежедневно, няма как да оцелеем в този свят.  

Работиш с най-различни хора, с различни характери и особености. Освен за физическата им подготовка, ти се грижиш и за психическата им нагласа. Кои са тези хора, с които ти е най-трудно да работиш и на които ти е най-трудно да показваш любов?

Може би това, което най-много ме изнервя и уморява, е недомислиците, недочитането, невниманието. Когато с лека ръка се пренебрегва даденият съвет или насоки с усещането, че някой ти е длъжен. Наскоро покрай новата онлайн академия, която започнах, имах случай, при който човек беше снимал екрана на телефона си и го беше качил в коментар, за да ми каже, че страницата на академията не се отваря на айфон. На снимката му се виждаше надпис „Внимание“ с главни букви в червено, който предварително бяхме поставили с обяснението, че мобилното приложение не работи за айфон. Когато насочих човека да прочете надписа от снимката, той се почувства неловко и си изтри коментара.

А в твоя живот имало ли е случай, когато Бог е поставял пред теб надпис „Внимание!“ с големи червени букви, а ти си го подминавал? Коя е тази лична история, която ти служи за смирение?

Имам такава конкретна история, която ми е за урок и до ден днешен. Имаше един момент, в който станах изключително популярен, постовете ми в социалните мрежи достигаха до буквално милиони хора всеки ден. Имах прекомерно работа и средства. Може би съм стигнал до самозабравяне и съм си казвал: „Кой съм аз! Справих се сам.“, въпреки че любимият ми стих в Библията е: „Бог избра слабите неща, за да посрами силните“ (1 Коринтяни, 1:27). С тази ситуация всъщност Господ ми показа, че аз съм слабият инструмент. 

Какво се случи: през 2012 г. имах най-успешната Фейсбук страница във България по това време – с 250 хил. последователи. Майка ми ме събуди една сутрин в 7 ч., за да ми каже, че страницата ми я няма. По това време съм споделял, че няма какво да ме бутне, че съм силният на деня. В първия момент ѝ казах да не се притеснява, че всичко най-вероятно е наред и че по-късно ще проверя какво става. Когато се събудих по-късно, открих, че страницата ми действително е открадната и целият ми труд от почти три години е изчезнал за един ден. Писах на страницата, но те ми блокираха профила. Тогава застанах пред Бога в молитва и казах: „Добре, Боже, щом си допуснал да стане, значи има причина“. Реших, че ще направя нова страница, конкурентна на тази. Приех нещата и че трябва да се примиря със ситуацията. Бог ми показа, че Той контролира всичко, че в миг на око може да вземе това, което ти е дал както при цар Саул. Царят допуска да си повярва твърде много и всичко при него приключва, а Давид трябва да го наследи на трона. Интересното е, че след като Бог ми даде урок, Той не се отказа от мен, а ме учеше с това преживяване. Близо два месеца по-късно стана нещо изключително, което дотогава не се беше случвало в България, а именно, от Фейсбук ми възстановиха страницата. В интернет пишеше, че това е невъзможно, просто трябва да приемеш, че няма да ти я върнат, и да продължиш напред. Тази ситуация за мен беше като сигнал, че наистина не трябва да се самозабравям, а да живея според любимия си библейски стих. 

Отскоро си сгоден, честито, за което! Бракът разкрива една от страните на любовта и включва избор. Как ти взе това решение и защо е важен бракът за теб като млад човек?

Дотогава винаги бягах от това решение поради страх, че ще се подведа. Но една неделя, в която заедно с годеницата ми бяхме на църква, просто усетих вътре в себе си Бог да ми казва: „Трябва да се ожениш за нея“. Тогава не реагирах, но две седмици по-късно купих годежния пръстен. Бракът е завет. Хората, които избират да не се женят, всъщност си остават отворена вратичка с идеята лесно да се измъкнат или откажат от човека до себе си, ако той/тя постъпи по определен начин. Бог е сключил завет с нас и щом е казал нещо, Той стои зад думата Си. По същия начин и ние в по-обикновен човешки вариант сключваме завет, който, въпреки изкушенията около нас, да не нарушаваме, а да показваме любов. За мен бракът освен любовта включва себеотрицание, изграждане и много компромиси. Господ казва: „Ще остави човек баща си и майка си, ще вземе жена си и двамата ще станат една плът“. (Матей 19:5-6) Няма как двама души да станат едно, ако постоянно имат резервен вариант и си оставят отворена врата. Кой би си отрязал пръста или ръката, или някаква част от тялото?

Кои са трите думи, с които би описал Христовата любов?

Първата дума е компромис, на второ място е себеотрицание, а на трето – смирение. Компромис и себеотрицание донякъде се препокриват. Да избереш другия пред себе си. Да направиш компромис със своите желание. Да не вършиш нещо за другите заради своето его. Любовта се прилага чрез тези три неща. Не трябва да я празнуваме само един ден в годината с човека, когото обичаме, а всеки ден. Затова и в момента се опитвам да живея по един по-друг начин, да върша дела. Но тези дела да не са с някаква задна цел и идея, а да са от любов, за може Баща ми да се гордее с мен.

 

Интервюиращ: Йоанна Русева

Снимка: личен архив

Графична обработка: Кирил Веселински

Категория: Статии

Прочети още

Любовта винаги намира път
Любовта винаги намира път
 

Разговор с д-р Камен Данов, завеждащ отделението по гастроентерология към УМБАЛСМ „Пирогов“, към момента член на епархийския съвет на Софийска митрополия и иподякон към софийския храм „Св. Георги Победоносец“.

Истина или не?
Истина или не?
Как да проверим дали дадено християнско твърдение е истина в 3 стъпки

„Грехопадението не започва с първата хапка от забранения плод. Тоест, не започва с акта на неподчинение. Започва с лъжлива или невярна идея..."

Към долината на мрачната сянка
Към долината на мрачната сянка
Цената да имаш Библия на майчиния си език

„Знаете ли, когато Бог ни изпраща на мисия, Той не ни казва какви условия ще срещнем, когато тръгваме. Той казва само: „Върви, Аз те изпращам!“