“Когато казвах: „Краката ми са колебливи“ – Твоето милосърдие, Господи, ме подкрепяше. Когато бях изпълнен с тежки мисли, Твоята утеха ощастливяваше душата ми” (Пс. 94, ст. 18 – 19).
В продължение на няколко дни изпитвах болка в ставите и кръста. Не спирах да се оплаквам и да говоря за физическата си болка, като бях възприела поведение на пораженец. Не осъзнавах, че това влияе на състоянието на ума ми и на взаимоотношенията с близките ми, но дъщерите ми го забелязаха, понеже не се смеех на техните закачки и не участвах в разговорите им. Оставах сериозна и не изразявах емоции. По-голямата ми дъщеря ме попита:
- Мамо, защо не се смееш?
През ума ми минаха няколко отговора. Всички бяха логични извинения, свързани с болката, която изпитвах. Но тогава Господ ме подтикна да променя отношението си.
Светият Дух ни е благословил с дара на радостта. Вместо да се фокусирам върху своята болка, слабост и умора, можех да избера да се облегна върху неизменната радост в Бога. Когато започнах да се смея отново с децата си, в душата ми олекна и поведението ми се преобрази.
Можем да живеем радостно, дори сред болката си. Господ ни дава задоволството на радостта, когато съобразим волята си с Неговата.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2025-07-31
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
