„Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница“ (Мк., гл. 4, ст. 37 – 38*).
Седях сама до кухненската маса с празна кутия от салфетки. От години съм християнка, но в този момент сърцето ми се съмняваше в това, което умът ми знаеше. Ако Бог ме обичаше, защо ми се случваше това?
Докато мислех за своята буря, си спомних за друга такава – страховита – преди две хиляди години в Галилейското езеро. Осъзнах, че това не е просто история за една буря, но също и история на доверие. Учениците следват своя Господ и, все пак, бурята идва. Те викат към Него и Му задават въпрос, който аз често задавам: „Учителю, не Те ли е грижа? (ст. 38*)“.
Бурите могат да ни накарат да се усъмним в Божията грижа към нас. Молим се за изцеление, защита, възстановяване – общо взето, бурята да отмине. Такива молитви не са погрешни. Но трябва да се научим да ценим повече Божието присъствие във време на изпитание, отколкото избавлението от изпитанието.
Христос успокоява бурята в Галилейското езеро. Понякога Той не усмирява нашите бури, но ни превежда през тях. Когато се появи съмнение, нека помним, че Господ Иисус е с нас в бурята.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2025-02-06
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
