„И ето Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (Мт., гл. 28, ст. 20*).
Понякога в живота страдам от проблемите и болката около себе си – спорове в семейството, психични проблеми, болест, гняв, вина или съмнения. В тези моменти търся неистово Бога, като се притеснявам, че съм загубила връзката си със Спасителя. Колкото повече се фокусирам върху проблема, толкова по-далечна ми изглежда Божията любов към мен. Понякога дори имам чувството, че Господ просто не се интересува от моята болка.
Тогава си спомням моменти, в които откривам „загубени“ очила на главата си или някой „изчезнал“ предмет – в скута си и се чувствам глупаво. Нямаше нужда да изпадам в паника, понеже това, което смятах за изгубено, всъщност беше у мен. Така е и с моя Спасител. Не Го бях загубила. Поех дълбоко въздух и отново се фокусирах върху Бога.
В своите последни думи към последователите Си, Христос им казва, че ще бъде с тях и Той остава и с нас днес.
Чрез Светия Дух нашият Спасител ще бъде с нас до края. Може да не усещам физическото Му присъствие, но Духът Му утешава нараненото ми сърце, като ме уверява, че няма от какво да се боя. Така че, сега, когато бивам изкушавана да се усъмня в Христовото присъствие, аз си напомням, че Той живее в сърцето ми.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2024-11-16
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
