“Давид каза още: „Господ, Който ме избавяше от лапата на лъва и от лапата на мечката, Той ще ме спаси от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Върви и нека Господ да бъде с тебе!“ (1 Цар., гл. 17, ст. 37*).
Краткото сражение между Давид и Голиат е повече от битка между Израил и филистимците. Тя е защита на името на Йехова срещу тези, които Го поставят под съмнение. Както отбелязва Давид, единственият начин момче с прашка да победи великан войн като Голиат е чрез Божията ръка. И точно това се случва.
Като се изправя срещу Голиат, Давид показва истински кураж и вяра. Но виждаме, че това, което го подтиква да го направи, е праведно възмущение: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“ (1 Цар., гл. 17, ст. 26*). Давид смята, че някой трябва да отвърне на упреците, идващи от обидните думи на Голиат. Тъй като никой друг не пристъпва напред, той доброволно се заема да защити името на Йехова.
В един или друг момент ние също може да се окажем в позиция, в която сме предизвикани да застанем зад Божието име. В такова време дали страхът ще ни възпре и ще замълчим? Или ще изявим Божието име така, както Бог ни е призовал и подготвил? Нашите „гладки камъни“ (ст. 40) са истините на Божието слово. Какъвто и да е резултатът, битката е на Бога и Той дава победа на верните.
Линк към оригиналната статия: https://www.intouchuk.org/read/daily-devotions/confronting-goliaths
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013