“Не се тревожете за нищо, но при всички случаи изричайте с благодарност пред Бога своите прошения чрез молитва и моление” (Фил., гл. 4, ст. 6*).
Когато бях в тийнейджърска възраст, баща ми почина, не ме приеха в университета и едва успявах да се изхраня. Чувствах се смазана и ми беше трудно да се моля. Затова написах писмо до Бога, в което молех своя небесен Отец да се намеси. Прочетох го няколко пъти, пъхнах го в плик и забравих за него. Изглеждаше ми наивно и глупаво и не бях сигурна, че Господ ще послуша.
Години по-късно намерих писмото и знаех, че Бог е бил наясно с мъката в сърцето ми през цялото време. Като погледнех назад, можех да видя начините, по които Той бе присъствал в живота ми.
Понякога сме толкова съкрушени от обстоятелствата, че не можем да изкажем пред Бога това, което изпитваме. Няма значение дали пишем, мънкаме или плачем в Божието присъствие – Той слуша! Всичко, което трябва да направим, е да дадем товара си на Бога и да го оставим в Неговите ръце . Когато се тревожим постоянно, след като сме направили това, ние си взимаме товара обратно. Важно е да се доверим, че Бог ще разреши ситуацията на Своето време и по Своя начин.
Линк към оригиналната статоя: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2023-11-20
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
