Когато става дума за покаяние, светските хора обикновено залитат в една от две конкретни посоки. Едната е, че, в сравнение с останалите, те са добри хора и нямат нужда от това. Те се осланят на някакви свои добри дела или се обосновават с това, че горе-долу спазват десетте Божи заповеди. Разбира се, не изцяло (знаем, че това е невъзможно за хората), но те цитират познатата (и погрешна) поговорка: „Прекаленият светец и Богу не е угоден“. Това всъщност е мисъл, която противоречи на това, което Бог казва в словото Си: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят“ (1 Пет., гл. 1, ст.16*).
Втората група хора пък смятат себе си за прекалено грешни и това също им пречи да стигнат до Бога, за да се спасят. Те може би се покайват по няколко пъти, но така и не приемат прошката и не се променят, ами продължават да се валят в греха и съжалението. На тях Господ Иисус иска да им каже, това, което казва на прелюбодейката, която тълпата иска да убие с камъни: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече“ (Йн., гл. 8, ст.11*).
За да има истинско покаяние, трябва осъзнаване, че човек е грешен, но нещата не бива да стигат само до там. Да, ние заслужаваме да умрем, заради греха си, но Господ Иисус Христос вече е умрял вместо нас. Веднъж, след като сме повярвали в Него и сме Го приели за Спасител, ние сме спасени. Бог вече ни приема за Свои деца и не ни осъжда. Той не ни държи повече сметка за греховете. Животът ни обаче става различен, защото започваме да мислим различно. Гръцката дума за покаяние „метаноя“ означава „промяна на ума“.
Разбира се, ние не ставаме съвършени, но, както казва ап. Павел, трябва да се стремим към това: „Не мисля, че вече съм достигнал нещо или че съм станал съвършен, но се стремя, дано постигна това, заради което Иисус Христос ме завладя. Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: забравил това, което остана назад, и отправил се към това, което е напред“ (Фил., гл. 3, ст. 12 – 13*). Не е достатъчно просто да имаме доброто желание да се променяме, трябва да вземем твърдо решение и да проявяваме воля, за да не съгрешаваме. Не добрите намерения, но волята играе решаваща роля в живота ни като вярващи. И все пак, ако сбъркаме отново, ап. Йоан ни насърчава: „Дечица мои, пиша ви това, за да не съгрешавате. Но ако някой съгреши, имаме Иисус Христос Праведника за ходатай пред Отца. И Той е изкупление за нашите грехове; и не само за нашите, но и за греховете на целия свят“ (1 Йн., гл. 2, ст. 1 – 2*). Амин!
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
