Дали всеки ден осъзнаваме колко ценно нещо е животът? Или сме прекалено вглъбени в ежедневието си? А дали ни се случва понякога нещо така да ни смачка психически, че да си кажем, че не ни се живее повече? Каквато и да е причината за това, тя не може да бъде достатъчно основателна, за да ни откаже от чудото, наречено „живот“! Истината е, че не всеки има този шанс – да бъде жив – а голяма част от хората, които са го получили, го пропиляват или прекарват времето си в съжаление за нещо.
Живот означава потенциал: потенциал да бъдем полезни, да вършим смислени неща, да разберем каква е Божията воля и да я извършим, да общуваме с Бога, да се развиваме…
Животът така или иначе ще свърши един ден и това всеки го знае, макар малко хора да го осъзнават по начин, който да ги накара да се замислят как живеят.
Господ Иисус казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“ (Йоан, гл. 10, ст. 10*). Той не ни обещава перфектен живот или живот без проблеми, но изобилен: такъв, който е пълен с потенциал, който да използваме. Всички, които сме повярвали в Иисус Христос, сме получили дара на вечния живот, но докато сме все още тук, на земята, имаме множество възможности да живеем в изобилието, което Господ предлага. Не става въпрос за земни богатства и притежания, но за изобилие от „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“ (Гал., гл. 5, ст. 22 – 23*). Това е плодът на Духа, който Бог дава на всички Свои деца, за да извира от тях към останалите.
Фактът, че сме се родили и живеем е истинско чудо! Нека благодарим на Бога за това и Го попитаме как да се възползваме максимално от дадения шанс.
*Библейските цитати са от Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015
