“Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани” (Мат., гл. 5, ст. 7*)
Милостта е нещо, което Бог очаква от нас да проявяваме към другите. Самият Той ни показва милост всеки ден. Това, че сме живи, е единствено по Негова милост. Какво означава „милост“? Когато някой престъпник бива „помилван“, той не получава заслуженото наказание за престъплението си. Дава му се шанс да се промени. Ние също сме били помилвани от Бога и не сме получили заслуженото за греховете си.
В книгата 1 Царе виждаме как Саул преследва Давид, защото е изпълнен със завист и вижда в него заплаха за трона. Въпреки това, Давид продължава да го уважава като цар. Когато двамата с Авeса отиват в стана на Саул, разположен близо до тях, го виждат заспал, а копието му е забито в земята до главата му. Начинът, по който Авeса вижда ситуацията, е следният: „Днес Бог предаде твоя враг в ръцете ти. Затова сега остави ме, ще го прикова в земята с един удар на копието. Няма нужда от втори“ (1 Цар., гл. 26, ст. 8*). Давид обаче мисли по друг начин. Той не може да вдигне ръка срещу царя, помазан от Бога, независимо че Саул не би се поколебал да го убие, ако имаше такава възможност. Това е вторият път, когато Давид пощадява живота му. Той признава, че Бог има властта да поставя и да сваля царе и оставя всичко в Неговите ръце.
Ако има някой, който ни е вършил зло и ни е пакостил и ни се отдаде възможност да му го върнем, как ще постъпим?
Павел го казва най-добре в Римляни, гл. 12, ст. 19 – 21*: „Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото е писано: Отмъщението е Мое. Аз ще въздам отплата, казва Господ. И така, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие. Защото, като вършиш това, ти ще натрупаш жар на главата му. Не се оставяй да те надвива злото, а надвивай злото с добро“.
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
