BG | EN

Блог

Какво желае Бог от мен?

Най-краткият отговор на този въпрос е: „Нищо и всичко“. Може би още от самото начало е важно да се каже, че Бог не е в нужда, Той не зависи от хора и от обстоятелства и няма ограничения, за да се „нуждае от помощ“ в буквалния смисъл на тази дума.

    Най-краткият отговор на този въпрос е: „Нищо и всичко“. Може би още от самото начало е важно да се каже, че Бог не е в нужда, Той не зависи от хора и от обстоятелства и няма ограничения, за да се „нуждае от помощ“ в буквалния смисъл на тази дума: „Погледни небето и виж, взри се в облаците високо над тебе! Ако си съгрешил, какво Му причиняваш? И ако престъпленията ти са много, какво ще Му направиш? Ако си праведен, какво Му даваш или какво Той получава от ръката ти? Грехът ти засяга човек като тебе, а вършиш ли справедливото, за човешки син е“. (Книга Йов, гл. 35, ст. 5-8*)

  Тогава защо Бог очаква от нас нещо и какво е то? Дали всъщност това не е най-добрият начин да осъзнаем величието на милостта и любовта Му към нас – великият единствен Владетел и Господар ни включва в плана Си не просто като наблюдатели, а като активни участници? Как така Бог желае всичко и същевременно нищо от нас?

НИЩО

„Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които си поставил, казвам си: „Какво е човекът, та го помниш, и човешкото същество, та се грижиш за него?“ (Псалм 8, ст. 4-5*, по-тъмният шрифт е наш)

   Какво е човекът наистина? Поради греховната плът ние сме в постоянна битка за самите себе си. Да, Бог ни е изкупил и простил вината ни, но това не ни прави безгрешни и защитени от атаки и изкушения. Това състояние ще продължи до края на живота ни в това тяло. Там, където е намесена плътта, винаги има опасност от объркване, изкривяване, гордост и грях. Самият Иисус Христос, Който единствен е безгрешен, казва за Себе Си докато е в човешко тяло: „Синът не може да прави нищо от Себе Си, а върши само това, което види Отец да прави. Понеже онова, което Той прави, това прави също и Синът“. (Ев. от Йоан, гл. 5, ст. 19б*, по-тъмният шрифт е наш) Христос говори за пълната Си зависимост от Отец, тогава какво остава за нас и нашата зависимост. Още един текст в книга Псалми ни показва, че Бог е създал и притежава всичко възможно: „Не Ми е нужно да вземам телета от твоя дом, нито козли от твоите кошари, понеже всички животни в гората са Мои и добитъкът по хилядите хълмове. Познавам всички птици, които са във въздуха, и всичко, което се движи по полето, е Мое. Ако бих огладнял, не бих ти казал, понеже Мои са светът и всичко, което го изпълва“. (Псалм 50, ст. 9-12*, по-тъмният шрифт е наш) Страшно и абсолютно логично е осъзнаването, че Бог може и без нас, нали? Бог може без нас, но…

ВСИЧКО

„Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас – нечестивите. Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре. Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни“. (Послание към римляните, гл. 5, ст. 6-8*, по-тъмният шрифт е наш) Обратно на всяка човешка логика, Бог всъщност ни създава, търпи ни хиляди години, изпраща Сина Си, за да ни даде втори шанс и продължава да понася всичките ни слабости дори и след това. И това не се случва, защото Той се нуждае от нас, а защото ни обича и доказва любовта Си, действайки едва ли не на загуба. Изкупителното дело на Иисус Христос не е заради нуждата Му от нас, а заради нашата нужда от Него Самия. Какво печели Бог от нас, когато предадем всичко от себе си на Него? Дали по някакъв начин това Го прави по-силен, по-успешен, по-добър, по-велик? Съгласни сме, че отговорът е „не“.

   Тогава защо Бог иска всичко от човека – сърце, ум, душа и сили? Отново от любов. Всичко, което дадем на Бога, всъщност се запазва. Всичко, което загубим заради Него, е спасено. Той знае, че за нас е най-добре да сме напълно зависими от Него, защото иначе противникът ни дяволът, нашата плът и смъртта са готови да ни грабнат във всеки един момент. Веднъж грабнати и „покорни слуги на греха“, ние попадаме в цикъл на страдание – не само самите ние страдаме, но караме и другите да страдат. Дадем ли всичко, печелим живота си, защото го поверяваме в най-сигурните ръце.

Предизвикателство за седмицата: Какво смяташ, че можеш да дадеш на Бога? Усещаш ли някаква нужда в хората около теб? Има ли някой, който копнее да бъде изслушан и да сподели болката си? Виждаш ли щастието на някого, който иска да се радваш с него/нея? Можеш ли да помогнеш някъде с пари, време, внимание, труд или изслушване? Просто присъствай и наблюдавай къде и как по най-естествен начин можеш да бъдеш инструмент в Божията ръка, като си водиш дневник на тези хора, на които служиш.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013. 

Снимка: Freddie Marriage/Unsplash.com

Прочети още

От зрънце към плод
От зрънце към плод
.сеем. работим. вярваме. жънем.

Какво осмисля ставането ти сутрин? Защо мислиш, че продължаваш да се бориш с предизвикателствата на всеки ден, на всеки месец, на всеки следващ сезон и година? Отговорът е в една малка дума с огромно значение: цел.

1 = 1000
1 = 1000
 

Делиш ли дните, седмиците и месеците на добри и лоши? Например, имаш ли спомени от някоя година, за която си казваш: „Това беше най-лошата/най-добрата година в живота ми досега!“.

Посланието ти има сила
Посланието ти има сила
 

След като вече имаме установено мнение, ние ще го изговорим на глас, ще го покажем чрез пост в социалните мрежи, ще споделим статия с приятели, ще спазваме или няма да спазваме конкретен тип предпазни мерки. Ще обвиняваме някого или нещо.