BG | EN

Блог

Какво желае Бог от мен?

Най-краткият отговор на този въпрос е: „Нищо и всичко“. Може би още от самото начало е важно да се каже, че Бог не е в нужда, Той не зависи от хора и от обстоятелства и няма ограничения, за да се „нуждае от помощ“ в буквалния смисъл на тази дума.

    Най-краткият отговор на този въпрос е: „Нищо и всичко“. Може би още от самото начало е важно да се каже, че Бог не е в нужда, Той не зависи от хора и от обстоятелства и няма ограничения, за да се „нуждае от помощ“ в буквалния смисъл на тази дума: „Погледни небето и виж, взри се в облаците високо над тебе! Ако си съгрешил, какво Му причиняваш? И ако престъпленията ти са много, какво ще Му направиш? Ако си праведен, какво Му даваш или какво Той получава от ръката ти? Грехът ти засяга човек като тебе, а вършиш ли справедливото, за човешки син е“. (Книга Йов, гл. 35, ст. 5-8*)

  Тогава защо Бог очаква от нас нещо и какво е то? Дали всъщност това не е най-добрият начин да осъзнаем величието на милостта и любовта Му към нас – великият единствен Владетел и Господар ни включва в плана Си не просто като наблюдатели, а като активни участници? Как така Бог желае всичко и същевременно нищо от нас?

НИЩО

„Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които си поставил, казвам си: „Какво е човекът, та го помниш, и човешкото същество, та се грижиш за него?“ (Псалм 8, ст. 4-5*, по-тъмният шрифт е наш)

   Какво е човекът наистина? Поради греховната плът ние сме в постоянна битка за самите себе си. Да, Бог ни е изкупил и простил вината ни, но това не ни прави безгрешни и защитени от атаки и изкушения. Това състояние ще продължи до края на живота ни в това тяло. Там, където е намесена плътта, винаги има опасност от объркване, изкривяване, гордост и грях. Самият Иисус Христос, Който единствен е безгрешен, казва за Себе Си докато е в човешко тяло: „Синът не може да прави нищо от Себе Си, а върши само това, което види Отец да прави. Понеже онова, което Той прави, това прави също и Синът“. (Ев. от Йоан, гл. 5, ст. 19б*, по-тъмният шрифт е наш) Христос говори за пълната Си зависимост от Отец, тогава какво остава за нас и нашата зависимост. Още един текст в книга Псалми ни показва, че Бог е създал и притежава всичко възможно: „Не Ми е нужно да вземам телета от твоя дом, нито козли от твоите кошари, понеже всички животни в гората са Мои и добитъкът по хилядите хълмове. Познавам всички птици, които са във въздуха, и всичко, което се движи по полето, е Мое. Ако бих огладнял, не бих ти казал, понеже Мои са светът и всичко, което го изпълва“. (Псалм 50, ст. 9-12*, по-тъмният шрифт е наш) Страшно и абсолютно логично е осъзнаването, че Бог може и без нас, нали? Бог може без нас, но…

ВСИЧКО

„Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас – нечестивите. Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре. Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни“. (Послание към римляните, гл. 5, ст. 6-8*, по-тъмният шрифт е наш) Обратно на всяка човешка логика, Бог всъщност ни създава, търпи ни хиляди години, изпраща Сина Си, за да ни даде втори шанс и продължава да понася всичките ни слабости дори и след това. И това не се случва, защото Той се нуждае от нас, а защото ни обича и доказва любовта Си, действайки едва ли не на загуба. Изкупителното дело на Иисус Христос не е заради нуждата Му от нас, а заради нашата нужда от Него Самия. Какво печели Бог от нас, когато предадем всичко от себе си на Него? Дали по някакъв начин това Го прави по-силен, по-успешен, по-добър, по-велик? Съгласни сме, че отговорът е „не“.

   Тогава защо Бог иска всичко от човека – сърце, ум, душа и сили? Отново от любов. Всичко, което дадем на Бога, всъщност се запазва. Всичко, което загубим заради Него, е спасено. Той знае, че за нас е най-добре да сме напълно зависими от Него, защото иначе противникът ни дяволът, нашата плът и смъртта са готови да ни грабнат във всеки един момент. Веднъж грабнати и „покорни слуги на греха“, ние попадаме в цикъл на страдание – не само самите ние страдаме, но караме и другите да страдат. Дадем ли всичко, печелим живота си, защото го поверяваме в най-сигурните ръце.

Предизвикателство за седмицата: Какво смяташ, че можеш да дадеш на Бога? Усещаш ли някаква нужда в хората около теб? Има ли някой, който копнее да бъде изслушан и да сподели болката си? Виждаш ли щастието на някого, който иска да се радваш с него/нея? Можеш ли да помогнеш някъде с пари, време, внимание, труд или изслушване? Просто присъствай и наблюдавай къде и как по най-естествен начин можеш да бъдеш инструмент в Божията ръка, като си водиш дневник на тези хора, на които служиш.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013. 

Снимка: Freddie Marriage/Unsplash.com

Прочети още

Сърцето на Фенана
Сърцето на Фенана
Корал или перла?

Ние и ти сме били Фенана все някога, може би дори вчера или днес, когато сме погледнали завистливо към колега, приятел или съсед.

Отхвърлянето
Отхвърлянето
 

Всеки път, когато си отхвърлен или отхвърлиш друг човек, светът става едно по-опасно място. Или ние се превръщаме в разбити хора или превръщаме някого другиго в „болен“ и нараняващ човек.

Законът на свободата
Законът на свободата
 

Лош ли е Законът? Не. Спасява ли ни? Не. Необходимо ли е да го спазваме? Невъзможно е да НЕ го, ако сме наистина Божии. Как тогава не сме под Закона, а под благодатта?