„Ще Те славя с цялото си сърце, ще Те възпявам пред боговете. Ще падна на колене пред святия Ти храм и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина, защото Ти въздигна словото Си надвсяко Свое име. В деня, когато извиках, Ти ми отговори; Ти изпълни със сила душата ми“ (Пс. 138, ст. 1 – 3*).
Създателят и Управителят на Вселената ни кани да общуваме с Него и молитвата е една невероятна привилегия, чрез която влизаме в Неговата тронна зала. Основни компоненти на молитвата са застъпничество, молба, изповед, прослава и благодарност. Кой от тях заема най-голяма част от времето, което прекарвате с небесния си Отец?
Въпреки че Писанието ни насърчава да изразяваме благодарността си (вж. Еф., гл. 5, ст. 20; 1 Сол., гл. 5, ст. 18), има моменти, когато за нас тя става по-малък приоритет. Това, което изпълва ума ни, обикновено доминира в молитвата ни. Така че ако се чувстваме претоварени, молбите ни стават по-настоятелни. Когато се тревожим за свои близки, застъпничеството взема превес.
Друг проблем е следният: след като сме видели Божията намеса в живота си или сме получили отговор на молитва, ние сме изпълнени с благодарност и благодарим на Бога отново и отново. След известно време обаче сме склонни да забравим и да се върнем към старите си привички.
По-дълбокото познаване на Бога е ключът към благодарността и прославата. Докато четем Божието слово и откриваме колко славен е Господ и какви велики дела върши, Той ще става нашият фокус. Тогава молитвите ни ще бъдат изпълнени с прослава и благодарност не просто за това, което е извършил за нас, но и за това кой е Той – нашият добър, любящ, верен и славен Бог (Пс. 138, ст. 5).
Линк към оригиналната статия: https://www.intouchuk.org/read/daily-devotions/prayers-of-gratitude
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
\n
