„Ето Аз творя нещо ново. То вече се появява – нима не искате да го забележите? Аз ще прокарам път през пустинята, улици – през пуста земя“ (Ис., гл. 43, ст. 19*).
Не си бях подреждала гардероба от години и той се беше превърнал в капсула на времето, която побираше няколко етапа от живота ми. Тук бяха служебните костюми, които бях носила преди десетилетия като професионалист. Когато ги носех, се чувствах успешна. Все още ми ставаха, но сега нямах повод да ги облека. На един рафт стоеше куфарът на починалия ми съпруг, Джери, който той бе ползвал по време на много свои пътувания. Имах свой собствен, така че защо пазех неговия? Още много лични вещи от гардероба ми напомняха за годините, прекарани заедно с Джери.
Изминаха петнадесет години, откакто се пенсионирах, и почти едно десетилетие, откакто съпругът ми почина. И все пак, аз още не можех да пусна миналото. Знаех, че трябва да разчистя гардероба и да направя място за нови неща.
Писанието ни казва да не си спомняме за онова, което е било преди, нито да мислим за предишните събития (Ис., гл. 43, ст. 18). Разчистването на гардероба ме накара да се замисля: „Дали държах спомени и навици, които ми пречат да преследвам новите неща, които Бог е планирал за мен?“ Моля че Господ да ми помогне да приема бъдещето, което Той е подготвил за мен.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2025-11-17
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
Остави мнение/коментар