„Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден“ (Рим., гл. 5, ст. 3 – 5*).
Когато бях малка, нямах правилна представа за времето. Докато пътувахме с колата, често питах родителите си: „Стигнахме ли?“ Нямаше значение дали отивахме до края на улицата или някъде далеч. Бях толкова развълнувана да стигна дестинацията, че не се наслаждавах на самото пътуване.
Често задаваме същия въпрос на Бога: „Стигнахме ли?“ Искаме да знаем кога ще пристигнем на желаното място. Пътуването може да изглежда дълго. Понякога е отегчително. Може да е трудно или изморително. А може и да е болезнено. Но именно в процеса на пътуване Господ изгражда характера ни. Всеки ден е дар от Бога, в който можем да общуваме с нашия Създател и да откриваме целите, които Той има за нас.
Понякога ни е тежко да продължим, но Бог ни изгражда и укрепява по пътя. Не е необходимо да бързаме. Можем да се доверим на Божието време и да се научим да ценим всяка стъпка от пътя.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2025-10-31
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
