BG | EN

Блог

Увереност

Нашата увереност като християни трябва да идва не от собствените ни способности, нито от знанията или уменията, които притежаваме. Нито пък усилията, които полагаме, защото ако Господ не ни благослови в това, което правим, напразен би бил трудът ни.

   Срещали ли сте хора, изпълнени с увереност? Това са хора, които имат твърда вяра и убеждения, не се съмняват в това, в което вярват, нито се съмняват в своите сили и възможности. Те не се колебаят, а излъчват сигурност. Такива хора вдъхновяват другите, насърчават ги, предават им от своята увереност. В същото време се сблъскваме непрекъснато с хора, които са несигурни. Самите ние понякога изпадаме в такова състояние – неуверени в способностите си, във възможността да се справим, в силата ни, в издържливостта ни. Само ако бях като него, ако имах неговите способности, ако имах неговите връзки и възможности…Tова са част от мислите, които ни връхлитат, когато гледаме успеха на другите, но не вярваме в своя собствен успех.

   Какво ни прави неуверени? И по-важното – как можем да придобием увереност?  

  Неувереността ни може да се дължи на различни неща. Може да бъде поради твърде взискателното отношение на родител, за когото нищо от онова, което правим, не е достатъчно добро, за да бъдем похвалени. Може да са многобройните провали при опитите ни да постигнем някоя висока цел в живота си. Или непрестанното сравняване с тези, които са успешни вместо да ни мотивира, предизвиква в нас комплекси за малоценност и недостатъчност. Примерите могат да бъдат много и най-различни. Това, обаче, което е важно за нас, е как да се справим с нашата неувереност?

   Тук на помощ идват думите на ап. Павел към младия Тимотей: „…зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил“. (Второ послание към Тимотей, гл. 1, ст. 12*) Нашата увереност като християни трябва да идва не от собствените ни способности, нито от знанията или уменията, които притежаваме. Нито пък усилията, които полагаме, защото ако Господ не ни благослови в това, което правим, напразен би бил трудът ни. (срв. Псалм 127, ст. 1) Нашата увереност идва именно от осъзнаването, че Бог е Този, Който е до нас, за да ни благослови и да ни помогне в нашите начинания. А Той е силен, както казва ап. Павел, да съхрани и благослови онова, което сме Му поверили – нашите надежди, стремежи и усилия. Той е вложил в нас потенциала, който може да бъде развит, само ако повярваме, че Онзи, Който го е вложил в нас, ще ни помогне и да го развием. Ако към нашата упоритост и труд се прибави и доверието в Бога, тогава усилията ни няма да бъдат напразни и успехът няма да закъснее. Нужна ни е вяра – увереност в невидимото, във все още недостигнатото, което е възможно, защото Бог е с нас!

„Вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждение в неща, които не се виждат“ (Послание към евреите, гл. 11, ст. 1*)

Предизвикателство: Повярвайте в потенциала, който Бог е вложил във вас и пристъпете с увереност към осъществяването на най-смелите си мечти. Защото Той е верен и ще ви подкрепи!

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015.

Снимка: freepik.com 

Прочети още

Законът на свободата
Законът на свободата
 

Лош ли е Законът? Не. Спасява ли ни? Не. Необходимо ли е да го спазваме? Невъзможно е да НЕ го, ако сме наистина Божии. Как тогава не сме под Закона, а под благодатта?

Пътят на Яир
Пътят на Яир
 

Яир чува това, от което се бои и заради което жертва всичко, чува думите: „Няма смисъл“, и то изговорени от хора от дома му, може би негови роднини. Паралелно с това към него идват и едни други думи: „Не бой се, само вярвай!“.

Какво растение си?
Какво растение си?
 

Ако от разстояние си се объркал, че цветето е истинско, винаги можеш да се приближиш и да го докоснеш. Допирът до истинско растение няма как да се сбърка, до изкуственото – също. Изкуственото растение има красота, трайност и безупречен външен вид.