„Не казвам това поради недоимък, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам – знам да живея и в оскъдица, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак: и сит да бъда, и глад да търпя, и в изобилие да живея, както и в лишение. Всичко мога чрез Христос, Който ми дава сила“ (Фил., гл. 4, ст. 11 – 13*).
След като разбрах, че съм скъсала и другия си менискус, сърцето ми се сви. Тъкмо се бях възстановила от същата травма, която получих на другото коляно преди осем месеца, и сега трябваше да измина същия мъчителен път наново. Операция, патерици, лед и физиотерапия щяха да бъдат основния ми фокус през следващите две седмици. Струваше ми се, че никога няма да мога да разбера къде е Бог във всичко това и как Той би могъл да използва тази травма за мое добро.
По това време попаднах на 4-а глава на Филипяни. Този библейски пасаж ми беше познат, но никога не бях прекарвала толкова време в изучаване и размишления върху него. След като го прочетох, въпреки че не разбирах защо преминавам през това изпитание, реших, че единственият начин да го преодолея, е да се обърна към Бога. Избрах вярата и да се доверя на Господ. Сега имам радост и мир, които липсваха при предната ми коленна травма. Да предавам борбата си на Бога е нещо, което ми се налага да върша всеки ден и това ми напомня, че не съм сама в изпитанието.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2024-01-18
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
