„Всяко оскърбление и ярост, гняв, кавга и хула да бъдат далече от вас заедно с всякаква злоба. Бъдете любезни един към друг, състрадателни, като си прощавате един на друг, тъй както и Бог ви е простил чрез Христос“ (Еф., гл. 4, ст. 31 – 32*).
Денят ми започна с обида и раздразнение от критичните забележки на приятел. Докато тичах по задачи, гневът ми растеше и аз започвах да се сърдя. Паркингът пред хранителния магазин беше пълен, но забелязах едно свободно място по-напред. Забързах и завих натам, но в този момент видях кола, която приближаваше с включен мигач. Намръщих се, докато чаках другия шофьор да паркира. За моя изненада обаче мъжът спря и ми помаха да взема мястото. Бях благодарна, но не се трогнах от жеста.
Набързо напазарувах и се намерих зад същия човек на касата. Той се обърна, усмихна се и започна да ми помага да наредя продуктите си на лентата, докато касиерката маркираше неговите. Стоях като попарена. Отвърнах на усмивката и благодарих на човека за оказаната на два пъти помощ. Той вдигна рамене и каза:
- Нищо не коства да бъдеш мил.
Усетих как лицето ми почервенява, като си спомних Христовата заповед: „Да се обичате взаимно. Както Аз ви обикнах, тъй и вие да се обичате взаимно“ (Йн., гл. 13, ст. 34*). Осъзнах, че съм се разгневила за нещо тривиално и бях изпълнена с признателност. Бях благодарна за мъжа, чиито добронамерени постъпки повлияха на отношението ми онзи ден.
Молитва: Скъпи Боже, помогни ни да се фокусираме върху това да бъдем добри, когато нещата не се случват по нашия начин. Нека не забравяме да се обичаме едни други, независимо от обстоятелствата. Амин!
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2024-01-11
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
