„Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим. Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“ И взеха да се веселят“ (Лк., гл. 15, ст. 23 – 24*).
След като получава своя дял от наследството, синът от притчата в Лука 15 гл. напуска дома и живее разпуснат живот. Когато изпада в нужда, той отново си спомня за своя баща. Трябва да се е срамувал от поведението си и да се е питал дали баща му някога ще му прости. Но да се завърне у дома е най-доброто решение, което може да вземе. Бащата приветства своя изгубен син с радост, като го целува и вдига празненство.
Когато се отдалечим от вярата или нараним Бога, вероятно чувстваме, че не заслужаваме Неговата милост. Но тази притча ни напомня, че Бог винаги прощава. Той изпрати Господ Иисус Христос, за да ни изкупи от вината, срама, неверието и неверността. Може да мислим, че грехът ни няма как някога да бъде простен, но Господ винаги очаква нашето завръщане.
Независимо колко далеч се чувстваме от Бога, Той копнее да се върнем и ни чака с разтворени обятия. Нека предприемем действия днес, като признаем своите слабости и потърсим Божията милост и любов. Господ ни търси и чака да се върнем обратно при Него.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2023-10-17
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
