„С вяра призованият от Бога Авраам послуша и се отправи към земята, която щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива“ (Евр., гл. 11, ст. 8*).
Авраам живееше в Ур – голям град по онова време – и се премести в Харан с цялото си домочадие (Ур е днешен Иран, а Харан – днешна Турция). Авраам преуспяваше и дори да не търсеше Божия контрол в живота си, Господ го търсеше, за да му възложи специална задача. Това промени драстично живота на Авраам (по това време името му беше Аврам, но Бог го промени на Авраам, вж. Бит., гл. 17, ст. 5).
Всъщност това, което Господ му каза, беше: „Напусни своята страна, култура, племе и Ме последвай“. Това не е лесно, когато си на 75 год., имаш успех и си се устроил, както е при Авраам. Освен това, Господ не му дава карта, която да го насочва. Той просто Му казва: „Върви… към земята, която ще ти покажа“.
Когато става въпрос за Божия призив в живота ни, на нас ни харесва да имаме яснота и подробности. Искаме детайлно описание на това къде да отидем и какво да правим, когато стигнем там. Господ обаче рядко работи по този начин. Той иска да ни научи да ходим с вяра в Него, а не просто с виждане. Не всеки Божи призив включва смяна на местоживеенето, но със сигурност съдържа изоставяне на някаква част от миналото ни и стъпване в неизвестното с Господ, Който ще ни води.
Линк към оригиналната статия: https://todaydevotional.com/devotions/going-without-knowing
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
