„А който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот“ (Йн., гл. 4, ст. 14*).
Преди да познавам Бога, си мислех, че мога да запълня празнината в себе си чрез някакви постижения. Бях сигурна, че всичко се решава с това да получавам добри оценки в училище, да имам прекрасни приятели, да пътувам, да имам приятел и да намеря подходяща работа. За мен беше болезнено да открия как всяка от тези надежди се проваля в това да запълни тази празнина, която усещах.
В последствие осъзнах, че е ирационално и жестоко да очаквам хора да направят нещо, което само Бог може. Да приемеш своите ограничения е освобождаващо и позволява на Божията любов да запълни тези празнини. Божията любов се простира отвъд нашите ограничени възможности и ни носи над тях.
Благодарна съм, че тази Негова любов изпълни празнината, която изпитвах. Сега моята радост и пълноценност са в настоящето, а не очаквани в бъдещето и аз не завися от своите постижения, обстоятелства или любими хора. Вече не мога да си представя живота си без Бога. И в процеса на израстване на моята вяра започвам да разпознавам Божието присъствие в живота си. Той е винаги верен, дори и когато аз не съм. Христос предлага водата, която ще утоли жаждата ни. И щом отидем при Него със смирено сърце, Той ще ни приветства с радост.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2023-03-06
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
